Проверката на активите и стрестестовете показаха ясно защо България трябва час по-скоро да стане част от Банковия съюз. Пет години след фалита на КТБ и три след предишните проверки се оказва, че няма никакво подобрение в резултатите на провалилите се и през 2016 г. ПИБ и Инвестбанк. Всеки път, когато те са проверявани, се откриват проблеми. Всеки път бодряшки се заявява как тези проблеми вече са на път към разрешаване едва ли не само със задържане на печалбите. И всеки път следващата проверка показва същите нерешени проблеми. Това не може да продължава вечно. Специалното отношение, с което тези две банки очевидно се ползват от страна на банковия надзор в България, води до две крайно нежелателни следствия. Първо, някой ден проблемите няма да могат да бъдат заметени и ще избухнат. Второ, останалите банки са очевидно поставени в неравнопоставена конкурентна позиция по стария български начин – за някои не може, но за други (познайте КОИ) може.

Фактите ясно доказват, че вече от години българският банков надзор защитава интереса на част от регулираните, а не на обществото. Че е готов на компромиси, за да не се навреди на интересите на собствениците на проблемни банки със силна политическа подкрепа от властта и олигархията.

Провалът на ПИБ е още на оценката на активите (преди самите стрестестове). А това, че над 50% от кредитите й към корпоративния сектор са проблемни, е доказателство за липсата на адекватни стандарти за управление и надзор. И те няма как да бъдат налични при липсата на политическа воля за това.

За съжаление и сегашното ръководство на БНБ показа, че е зависимо от властта, нищо че в закона пише друго. Доказателства за това са одобрението на Стоян Мавродиев за шеф на ББР, на Георги Самуилов за собственик на Общинска банка, както и (без)действията спрямо двете проблемни банки.

Българската банкова система има нужда от ефективен надзор, който е независим от властта. Българската държава се проваля в осигуряването му. Единственият начин да го постигнем е влизането ни в Банковия съюз, така че ЕЦБ да поеме основната роля за това. Иначе КТБ ще се повтаря през няколко години.

Дупката от над 300 млн. евро при двете банки не е единственият проблем, който се очертава след стрестеста. Дългосрочните последици от слаб надзор са експозициите към само привидно несвързани лица и политическият натиск за кредитиране на клиентелата на кабинета Борисов. Това е сред основните пречки пред България да постига много повече. Защото е спирачка за конкуренцията и нормалното развитие на цели отрасли от икономиката, завладени от мафиотски тип интереси.

Демократична България настоява за бързи мерки в посока членство в Банковия съюз, което според изказванията на Бойко Борисов от миналата година вече трябваше да е факт. Колкото трябваше да е факт и влизането на България в Шенген. Доверието в банките ни може да бъде високо, само ако имаме доверие и в техния надзор. А след КТБ той трябва да бъде безкомпромисен спрямо заобикалящите правилата. Всяко отлагане на интеграцията ни означава нови рискове за системата и за икономиката като цяло.

Задължително е БНБ да отговори с твърди мерки, каквито биха уверили ЕЦБ, че всеки установен капиталов недостиг е запълнен бързо, а не с обещания за плавно коригиране, които могат да отложат влизането в ЕRM II и Банковия съюз за догодина или дори за по-късно.

29 Юли 2019, Понеделник