Голямата България: мобилната българска нация по света

Визия

На парламентарните избори през април 2021 г. българските граждани в чужбина заявиха по безпрецедентен начин волята си да поддържат връзката с родината, да участват в политическия живот на страната, да взимат решения за бъдещето й. Показаха невероятна мобилизация и постигнаха рекорд още преди деня на вота с над 87 000 подадени заявления за гласуване зад граница. На 4 април рекордно много българи излязоха и гласуваха в различни точки по света. Така 180 000 наши сънародници категорично показаха, че се противопоставят на опитите да бъде ограничено правото им на глас.

Ние вярваме, че българските граждани, където и да се намират, са най-ценният ресурс на страната. В съвременния мобилен и свързан свят, българската държава трябва да формулира и приложи дългосрочни и високоефективни политики към своите граждани зад граница, за да може да създаде условия уменията и знанията на тези български граждани да допринасят за развитието на страната. Тези политики не трябва да се ограничават до посланията за „връщането“ им в родината, а да заложат на непрекъснат и партньорски диалог с тях. 

Ключови фактори за решението за трайно завръщане са възможностите за развитие и икономическите условия в България: състоянието на институционалния и правов ред, размер на доходите, качество на жизнената среда, условията за отглеждане на деца и др. 

Политиките към българските граждани по света трябва да бъдат надпартиен национален приоритет. Затова тази програма има за цел да очертае мерките, които могат да гарантират привличането и задържането им в националната орбита и гарантирането на техния принос към обществения и политическия живот, с помощта на съвременните технологии.

Мерките са насочени към:

1. административното обслужване: осигуряването на достъп на българските граждани, пребиваващи в чужбина, до модерни дигитални административни услуги;
2. институционалната представителност: легитимно избрани представители на диаспората, които да защитават интересите на общността на всички нива (законодателно, изпълнително и т.н.);
3. ефективната двупосочна комуникация: създаване на единна и интерактивна информационна платформа;
4. съхраняването и стимулирането на връзката на тези граждани с България чрез насърчаване на усилията им да допринасят за развитието на родните си места и страната в цялост.

 Контекст

Българите в чужбина са две основни групи      – съвременна българска емиграция (от средата на ХХ век до днес) и български исторически общности.

Данните за съвременната българска емиграция сочат, че около 1,5 млн. българи са пребивавали или пребивават, временно или трайно, извън пределите на страната. Тези мобилни български граждани са:

1. пребиваващи за кратко (група с висока мобилност – студенти, сезонни работници и т.н.); 
2. трайно уседнали, в активна трудова възраст (семейства с работни ангажименти и/или деца, по-трудно мобилни);
3. граждани извън трудоспособна възраст (със свободни ресурси и със специфични нужди).
4. За всяка от тези три групи институциите трябва да намерят подходящи инструменти за привличането й.

Анализът на досегашната държавна политика показва нейното незадоволително състояние:

•         Целите, които традиционно се поставят към историческите български общности, са съхраняване на българската идентичност и самосъзнание в държавите, в които те живеят от векове като коренно население или като географско обособени етнически общности с преселническа история. По инерция същите цели се транспонират от институциите и към мобилните българските граждани от съвременната българска емиграция.      
•         Националната стратегия за българските граждани и исторически общности по света (2014)[1], изработена с активното участие на български граждани по света, не се изпълнява.
•         В Съвета за работа с българите в чужбина към Вицепрезидента няма нито един представител на съвременната българска емиграция по света.[2]
•         Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание[3] и Държавната агенция за българите в чужбина[4] се занимават основно с въпроси, засягащи историческите български общности.

Основни действия за модернизация на сектора

Ключов приоритет на Демократична България е пълноценно участие на българските граждани по света в политическия и обществен живот. 

• Необходими са законодателни промени, свързани със:

1. създаване на избирателен район „Чужбина“ с ясна методика за определяне на мандатите в него;
2. предоставяне на пасивно изборно право на всички български граждани;      
3. въвеждане на дистанционно гласуване: по пощата и електронно (Демократична България има подготвени законопроекти).

• Създаване на Национален съвет на българите по света (по примера на други страни с големи диаспори като Франция, Испания или Италия):

1. на квотен принцип и чрез произвеждане на избори (провеждащи се едновременно с президентските), по пропорционална изборна система и с цел легитимност на тези представители пред собствените им общности и пред българските институции;
2. участниците в Националния съвет, представители на диаспорите, ще бъдат с консултативни функции и ще работят безвъзмездно;
3. ключови български институции да имат свои представители в Националния съвет, които да участват заедно с представителите на диаспорите в организирани, редовни, дистанционни заседания, с дългосрочна програма и постоянен дневен ред.

Подобряване на обслужването и подкрепата на граждани и фирми в чужбина от органите на българската държава

• Ефективно електронно управление, което да ускори и улесни административните услуги за българските граждани по света, включително и чрез създаване на електронни консулски услуги (заверки на пълномощни, първоначално издаване и подновяване на лични документи, издаване на актове за гражданско състояние и т.н.);
• Разширяване и ресурсно обезпечаване на успешните на много места (например Австралия) мобилни консулски услуги (изнесени консулски дни), приоритетно в райони с голяма концентрация на български граждани, които са физически отдалечени от дипломатическите представителства;
• Активно участие в предотвратяването на случаи на трафик на хора, както и предоставяне на възможности за безвъзмездна правна защита на български граждани, жертви на мрежи за проституция и съвременно робство, както и уязвими работници, подмамени от недобросъвестни работодатели или посредници;
• Създаване на единна и интерактивна информационна платформа, която интегрира дигиталните услуги на всички институции в едно и ги предоставя в рамките на единен портал на българските граждани по света.

Стимулиране и подпомагане на общностния живот извън България и на приноса на българите в чужбина към културния и обществения живот в страната

• Подкрепа на усилията на българските общности в изграждането на мрежа от български училища, както и въвеждането на акредитирано онлайн обучение за деца в райони, където няма достатъчно български деца за формирането на училище – 2.5 пъти увеличаване на средствата за българските неделни училища зад граница в рамките на следващите 4 години;
• Утвърждаване на стандарти за езиково и друго обучение, както и активно лобиране за признаването на матуритетен изпит по български език, където това е възможно, в образователния контекст на държавата домакин;
• Създаване на културни и социални средища зад граница с активното участие на дипломатически и консулски представителства;
• Подкрепа за приложение в България на успешни проекти на български граждани извън страната. 

1. Улеснена реинтеграция в България на завършили в чужбина български студенти чрез облекчено признаване и легализиране на дипломите, издадени от учебни заведения в рамките на ЕС и в трети държави.
2. Привличане на българи с научна кариера в чужбина в изследователски програми на      висши училища и центрове за развойна дейност в България. 

Приоритетни мерки

• Заради наличието на вкоренени корупционни практики и неефективност закриване на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Създаване на специални административни звена в отделни министерства за адресиране на специфичните нужди на българите зад граница. Поемане на дейността по издаване на удостоверения за български произход от отдел в Министерство на правосъдието; 
• Осъвременяване на Закона за българите, живеещи извън Република България[5], в частта, отнасяща се до създаването на Национален съвет на българите по света; 
• Организиране и провеждане дистанционно на първите избори за Национален съвет на българите по света заедно с президентските избори през есента на 2021 г.;
• Изграждане на единна и интерактивна информационна платформа за българските граждани по света; 
• Изграждане и въвеждане на електронни консулски услуги за българските граждани зад граница; 
• Въвеждане на дистанционни форми на гласуване – електронно и по пощата, и създаване на избирателен район      „Чужбина“;
• Разработване програма от мерки, които да отговарят на нуждите на завръщащи се български граждани, свързани с изучаване на български език от членове на техните семейства, предоставяне на консултации относно правната рамка за започване на бизнес, за различни аспекти на социалната и здравна защита.      

Дългосрочни мерки

• Разгръщане на активна политика към българските исторически общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Румъния и Албания. В отношенията си със страните, в които живее коренно българско население, нашата държава трябва да гарантира на всички лица от български произход:

1. обучение по български език, както и достъп до образование и културен живот на български език;
2. възможност да продължат своето образование в България;
3. възможност за самоопределяне като българи и защита от дискриминация на база етническия им произход.

[1] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=938

[2] https://www.president.bg/cat213/Savet-za-rabota-s-balgarite-v-chuzhbina/

[3] https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2597/bills

[4] https://www.aba.government.bg/

[5] https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134916612