Сектор енергетика е един от най-значимите в българската икономика. Реформирането и модернизирането му в съответствие с тенденциите на XXI век е в основата на възможностите за преодоляване на натрупаните и нерешени дългогодишни проблеми и за намаляване на разходите на населението и бизнеса.
Никога в историята си Европейският съюз не е мобилизирал толкова много публични средства за постигане на климатична неутралност до 2050 г., за да се осъществи скок към чисти енергийни системи и икономики.
Планът на „Демократична България“ за трансформация на този сектор залага на най-ефективно използване на европейските средствата по четири основни направления:
- Спазване на изискването на ЕС 30% от оперативните програми в многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. да бъдат насочени за модернизация, икономическа трансформация, декарбонизация и опазване на околната среда;
- Спазване изискването на ЕС 37% от средствата, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост, за преодоляване на негативните икономически последици от пандемията от Ковид-19, да бъдат насочени за стимулиране на частните инвестиции за модернизация и декарбонизация на икономиката и енергетиката.
- Предвидените над 2,4 милиарда лева за Фонда за справедлив преход да бъдат насочени към икономическа трансформация на въгледобивните региони с цел създаване на нови, устойчиви икономически дейности с висока добавена стойност, повишаващи доходите на местното население, а не за имитиращи дейности, които обричат местното население на безработица и бедност.
- Предвидените над 1 милиард лева по Фонда за модернизация да бъдат насочени към трансформация на съществуващите държавни и частни производствени мощности на конкурентен принцип с цел постигане на драстичен спад във въглеродните емисии от сектора и внедряването на иновативни технологии.
Визия
Визията на „Демократична България“ за следващите 10 години е за българската енергетика, която успешно се трансформира в модерен сектор от ХХI век, позволяващ електрически автомобили, ВЕИ производство, умни мрежи, декарбонизирана икономика. И всичкото това трябва да бъде постигнато чрез справедлив преход, подпомагане на хората във въглищните райони не просто да запазят икономическия си стандарт, но и да преминат към нови, устойчиви дейности с висока добавена стойност. .
Промяната в този сектор е свързана с реформи, технологично обновяване и наваксване на изоставането в енергийната ефективност, децентрализация на производството и създаване на условия за енергийно независими общности. Тя изисква прекратяване на загробващи мегапроекти тип АЕЦ „Белене“, „Козлодуй 7“ и „Турски поток“. От ключово значение за реализиране на успешната промяна е максималното и ефективно възползване от средствата на Европейския зелен пакт, Плана за възстановяване и Механизма за справедлив преход.
Контекст
България е страната с енергийно най-разхищаващата икономика (нива 4,3 пъти над средните за ЕС) и енергийна бедност, обхващаща над ⅓ от българското население. Българската енергетика е силно зависима от изкопаеми и вносни горива, с висока концентрация и монополизъм в този сектор. Липсата на диверсификация на енергийните доставки и лошата правна и институционална рамка, управлявана с поръчкови назначения, допълнително утежнява ситуацията в сектора.
Отсъствието на политическа воля за цялостни реформи за модернизиране на енергетиката и абсурдното субсидиране на губещи държавни предприятия, я доведоха до тежко финансово състояние и до реална липса на перспектива. Резултатът от това са непредсказуеми разходи за енергия и постепенното ерозиране на конкурентността на българските предприятия поради изостаналата им технология.
Енергийна политика и реформи в сектора. Действия и инициативи:
„Демократична България“ предлага списък от необходими решения, неизбежни за осъществяване на успешна трансформация и модернизация на сектор “Енергетика”:
- Незабавно замразяване на заключващи икономическото развитие проекти като „АЕЦ „Белене“ и „Козлодуй 7“. Обявяване на конкурс за безядрено използване на площадката на АЕЦ Белене. Намаляване на загубите от проекта “Турски поток“. Търсене на отговорност на лица и институции за стартирането на тези икономически неизгодни за България проекти, подкрепяни политически при отсъствието на задълбочен и независим анализ на тяхното икономическо и енергийно въздействие, включително и в контекста на европейските цели и възможности.
- Преструктуриране на БЕХ с цел прекратяване на корупцията и сделките на тъмно в енергийния сектор. Възлагане на външен, независим годишен одит на енергийните дружества, който да бъде обсъждан и одобряван от Народното събрание. Одитът ще се превърне в част от по-обстоен преглед на енергийните политики с фокус върху оценката на резултатите от прилагането на стратегически решения в сектора, оценката на финансовото състояние на държавните дружества с цел предотвратяване на скрита „приватизация“ и създаване на рамка за енергийните политики през следващите години.
- Значително подобряване на Националния план за възстановяване и устойчивост така, че той да отрази адекватно амбициозните цели на европейските политики, премахване финансирането на ненужни проекти и осигуряване на адекватен финансов ресурс за децентрализация на производството, въвеждане на повече устойчиви ВЕИ мощности, дигитализация на управлението на енергийните услуги, изграждането на „умни мрежи” и изпълнението на широкомащабни мерки за енергийната ефективност.
- Приоритетно ревизиране и подобряване на Националния план в областта на енергетиката и климата до 2030 г., в който да бъдат адекватно вписани препоръките и критиките на ЕК.
- Приемане на нови закони в сферата на енергетиката, с които да се изчистят пречките пред развитието на „чистата“, нисковъглеродна енергетика и да се гарантира развитието на сектора, основано на принципите и целите на „Зеления пакт“ и съответните европейски регламенти и директиви.
- Разширяване на достъпа до участие на всички заинтересовани страни в НСТС, ИСС, в Консултативния съвет по Зелената сделка или в новосформирана от правителството структура за консултации с гражданите. Осигуряване на реален достъп до информация за всички заинтересовани страни, време за реакция и равнопоставеност на мненията, задължителна обратна връзка от институциите в разумен срок.
- Осигуряване на пълна прозрачност при разследването на картелни практики на пазарите на горива, природен газ и електроенергия от Комисията за защита на конкуренцията и българските административни съдилища.
- Пълна прозрачност за разпределението на средствата по Модернизационния фонд, както и налагането на щателна ревизия на условията на всички договори за предоставяне на свободен производствен капацитет, сключени с електрогенериращи мощности през последните 10 години. Гарантиране, че в бъдещия механизъм за капацитети, мощности ще бъдат включвани само на база тръжни процедури и при осигурена възможност да участват мощности от над 500 КВт, в това число и агрегатори.
- Преструктуриране на финансовата рамка за производството на електроенергия от изкопаеми горива до 2025 г. Изработване на план за енергиен преход на въглищните региони с използване на средствата, предвидени от Механизма за справедлив преход на Европейския съюз, за прилагане на компенсационни механизми и преквалификация на служители в предприятията. Създаването на индустриални зони за развитие на нисковъглеродна индустрия с енергийна насоченост в района на Марица-Изток и останалите въглеродно интензивни региони. Така ще запазим и използваме квалифицираните кадри в тези райони. Изградената електропреносна мрежа в района на Марица-Изток ще намали нуждата от изграждане на нова инфраструктура и ще ускори процеса на енергиен преход.
- Ускоряване внедряването на модерните технологии в доставките на газ, включително и с възможност за пренос на водород, строителството на междусистемните и газови връзки със съседните на Гърция и България държави, за да се осигури достъпът на алтернативни доставки на природен газ и водород.
- Изработване на пътна карта за реализиране на енергийния потенциал на Черно море за производство на чиста енергия, съобразена с всички екологични норми за постигане целите на ЕС в тази област.
- Постигане на разбирателство относно дългосрочните приоритети в областта на енергетиката и обвързването им в национална енергийна стратегия, която да бъде одобрена от основните политически партии в страната. Необходимо е да се осигури съответствието й с целите в ЕС: тя трябва да бъде част от процеса по управление на Енергийния съюз, за да бъде обвързващо изпълнението и от следващи правителства.
- Укрепване и развитие на административния капацитет на КЕВР, неговата независимост от политически и икономически интереси, както и прозрачността и отчитането на дейността му пред Народното събрание и пред обществеността.
- Премахване на административните пречки пред развитието на енергийно независими общини и пред възможностите отделните домакинства да станат производители на енергия.
- Осъществяване на реална децентрализация с възможност отделните общини да имат избор за икономическа и енергийна трансформация на базата на регионалните планове, в които активно са участвали. Изграждане на средни по големина мощности за централизирано топлоснабдяване от ВЕИ в малките градове и в селските региони на принципа – енергията да се произвежда близо до потребителите.
- Намаляване на зависимостта на България от внос на природен газ от Русия минимум с 30% в следващите 3 до 5 години. Това ще бъде постигнато чрез алтернативни доставки от световните пазари чрез регазификация на втечнен газ и внос от терминалите на съседни и близки до България страни.
- Подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на жилищните, публичните и промишлените сгради чрез комплексно реновиране и саниране съобразно най-високите европейски цели и стандарти.
- Приоритизиране на мерки за съчетаване на енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди, с фокус регламентиране на енергийна независимост на общностите, базирани на възобновяема енергия. Подкрепа за обединения от граждански енергийни кооперативи, индустриални предприятия и общини, които с минимална подкрепа могат да бъдат катализатор на инвестиции и иновации в областта на нисковъглеродните технологии, като същевременно са явяват като решение на енергийната бедност и прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива.
- Създаване на ясен план за енергийна трансформация на въглищните региони със срок на прекратяване на енергийната ни зависимост от въглища в периода от 2025 до 2035 г. Постепенно намаляване на зависимостта от въглища чрез надграждане на енергийната инфраструктура на въгледобивните региони, съчетано с установяването на нови, конкурентни и иновативни индустрии и услуги, източници на производство и съхранение на енергия. България трябва да използва възможностите, предоставяни от Многогодишната финансова рамка (2021 – 2027 г.), за да подпомогне индустриалното преструктуриране на въгледобивните региони и да идентифицира необходимите стимули и финансови механизми за подпомагане и адаптиране на служителите във въглищната промишленост в регионите, където се осъществява преходът. Старите лигнитни мини са особено привлекателни за мащабно производство и съхранение на соларна енергия, но не единствено. Могат да се превърнат в основен компонент за възраждане на тези региони с нови технологии поради концентрацията на инженерни умения, наличието на подходящи терени, иновациите и индустриалните възможности, поради което публичните и частните инвестиции трябва да бъдат насочени приоритетно в тази посока
- Поставяне на по-амбициозни национални цели за постигане на 40% ВЕИ от производството на енергия до 2030 година.
- Изготвяне на 5-годишен план за преодоляване на енергийната бедност, който да има потенциала да донесе многобройни ползи, включително по-ниски разходи за здравеопазване, намаляване на замърсяването на въздуха (чрез подмяна на неподходящи източници на отопление), по-голям комфорт и благосъстояние и подобрение на бюджетите на домакинствата. Взети заедно, тези ползи ще стимулират пряко икономическия растеж и благоденствието на повече от ⅓ от българските граждани.
Проблеми и решения
ПЪРВИ ПРОБЛЕМ: България няма ясна визия за енергийния си сектор, съответно не са налични стратегически и тактически документи, които да създават необходимите предпоставки за икономическо развитие, както и увеличаване на благосъстоянието на българските домакинства. Разполагаме с потенциал почти във всички иновативни сектори в енергетиката, но нямаме един рационален национален документ, който да зададе необходимата рамка за заинтересовани инвеститори относно това, към което се стремим.
РЕШЕНИЯ:
- Поради това, че страната ни е почти безвъзвратно закъсняла в процеса по приоритизиране на регионални мерки за постигане на справедлив енергиен преход, разработването на изцяло нова енергийна стратегията до 2050 ще тече в паралел с разработване на териториалните планове за енергиен преход за регионите, които ще бъдат най-засегнати от затварянето на въглищните електроцентрали. Основна цел на плановете ще бъде създаване на други източници на заетост в засегнатите райони, финансова компенсация под формата на ранно пенсиониране или гарантирани годишни доходи в рамките на пет години за служещите във въглищния сектор. Създаване на възможности за участие като акционери в бъдещи бизнес инициативи, подкрепени от държавата или от средства на ЕС на територията на тези региони.
- Определяне на приоритетите на страната ни за Модернизационния фонд е сред ключовите и също закъснели дейности, които трябва да бъдат разрешени до края на 2021 г. България може да обяви активно готовността си да приеме ВЕИ проекти на територията си по европейския механизъм за подпомагане на ВЕИ инвестиции.
- Националният интегриран план „Климат и енергетика“ е изключително необходимо да бъде скоростно преразгледан и актуализиран, за да отговори на посоката на рационалната стратегия за развитие до 2050 г. Същият ще бъде внесен за разглеждане и одобрение към ЕК през 2022 г.
ВТОРИ ПРОБЛЕМ: България е разположена в географски в район с голям потенциал за развитие на редица ВЕИ източници – слънце, вода, вятър хидротермална енергия, водород и биомаса и като страна със земеделски потенциал – биогаз, който потенциал остава слабо развит. Промяната в регулаторната рамка ще направи възможно участието на всеки българин в тази революция.
РЕШЕНИЯ:
- За да достигнат ползите от ВЕИ до хората и за да е най-ефективно употребена енергията от ВЕИ, това следва да се случва близо до мястото и на производство. Това е и причината за производството на енергия от ВЕИ да се фокусира изключително към покриви и фасади на сградния фонд. Да бъдат премахнати всички бариери и да се премине на уведомителен режим за изграждане към операторите на разпределителни мрежи. Необходимо е въвеждането на специализиран технически контрол и надзор по изпълнението на конструкцията и административна помощ на новосъздаден малък отдел на общините, което ще бъде поощрено чрез отпускане на допълнителни средства към общинските бюджети за изпълнение на тази дейност. Проектите ще бъдат допълвани и с възможности за създаване на зелени покриви, така че и тези пространства да станат достъпни и полезни за жителите на градовете в страната.
- Отново с цел оптималното производство на ВЕИ преференциалните тарифи за него ще бъдат обвързани с потреблението на домакинствата, решили да изградят такива мощности. Това ще създаде един проследим и гарантиран доход на тези домакинства и ще създаде икономически предпоставки за обединяване на повече граждани в енергийни общности.
- Създаване на концепция за развитието на комплекса Марица-Изток като център за нови и зелени енергийни технологии. Трансформация на минните полета във ВЕИ производство, съпътствано от батерийни комплекси за балансиране на мрежата. В оценката на идеите и предложенията ще бъде отчетено и мнението на работещите в комплекса и жителите на региона и сегашните служители в комплекса ще имат възможност да получат акционерни дялове от бъдещото производство.
- В изпълнение на ангажиментите на България към ЕС и Парижкото споразумение, но и в изпълнение на задълженията към бъдещето на България е необходимо да се развие още един сектор с нишова експертиза – ВЕИ. Чрез това ще се отворят възможности за дългосрочно въвличане на слабо натоварени лаборатории и други звена, за научни разработки в сферата на нанотехнологиите, наноматериалите, батериите, за производство на водород, синтетичен метан и други въглеродно неутрални газове от излишно ВЕИ електричество.
- Създаване на възможност за развитие на вятърна енергия, хидротермална енергия и другите възможни иновации в сектора.
ТРЕТИ ПРОБЛЕМ: Високите разходи на българските семейства за енергийни услуги спрямо доходите им водят до използването на неефективни и замърсяващи въздуха системи на отопление, ниски нива на комфорт в дома и лошо качество на живот.
РЕШЕНИЯ:
- Енергийна ефективност на първо място – ново строителство на сгради, постигащи националния стандарт за сгради с близко до нулево потребление на енергия (енергиен клас А и 55% енергия от ВЕИ), който в момента не се спазва в противоречие с изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите, по отношение на която България е във фактическо неизпълнение. Обновяване на съществуващи сгради минимум до клас B, с изискване към обследващите фирми задължително да анализират и представят на клиентите си пакети от енергоспестящи мерки, максимално близки до стандарта за сгради с близко до нулево потребление на енергия, с финансов анализ за рентабилността в целия жизнен цикъл. Национална кампания по идентифицирането на запустели жилища, намиране на прагматично решение относно собствеността, задължаване на собствениците да прилагат адекватна поддръжка на имотите и в случай на неизпълнение предоставяне на имотите за ползване от непривилегировани домакинства или възрастни хора. Задължение на собствениците да прилагат мерките, предписани в задължителните технически паспорти, при осигурени финансови механизми (кредитни линии с преференциални условия). Разработване на дефиниция за енергийна бедност и осигуряване на възможност за участие на енергийно бедни домакинства в програми за обновяване на сградите и участие в енергийни кооперативи. Данъчни облекчения (освобождаване от данък сгради за период от 20 години) при изпълнение на проекти за обновяване без използване на публична субсидия, съчетано със строг контрол за поддържане на заложените енергийни параметри. Преразглеждане на схемата за задължения за енергийна ефективност с цел реални инвестиции от задължените лица в проекти за енергийна ефективност. Кредитна линия с преференциални условия за новаторски решения за ВЕИ, съчетани с проектите за енергийна ефективност, с цел ограничаване потреблението на електроенергия и използване на ВЕИ ресурс максимално близо до мястото на потребление.
- Извършване на цялостна реформа в начина на финансиране на проектите за енергийна ефективност, с цел преминаване от 100-процентово грантово финансиране към устойчиви финансови механизми. Кампания за ползите от енергийна ефективност с ясна пътна карта за постепенно преминаване от 100-процентово субсидиране към програми с 25% грантов компонент, комбинирани с дългосрочни нисколихвени или безлихвени кредити за финансиране на самоучастието. Активно използване на финансови продукти по модела на „зелената ипотека“ с доставчиците на банкови услуги за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в домакинствата. Обединяване на одобрените проекти в обща поръчка към изпълнители на всеки 3 месеца чрез онлайн платформа, с цел постигане на по-ниска цена на изпълнението. Създаване на възможност мерките в самостоятелните къщи (едно- и двуфамилни сгради) да бъдат изпълнени от самия клиент и сертифицирани от одитен комитет, не задължително от сертифицирана строителна фирма.
Търсим енергийни помощи, които решават, а не задълбочават проблема и са насочени към решително справяне с ниското качество на сградния фонд.
ЧЕТВЪРТИ ПРОБЛЕМ: Индустриалният и бизнес секторът са притиснати от постоянно и непрогнозируемо увеличаващи се разходи за енергия и не могат да се съсредоточат върху създаването на добавена стойност, повишаването на конкурентността по качество и количество на произведеното или на предложените услуги.
РЕШЕНИЯ:
- Гарантиране на конкурентността на българския бизнес и индустрия чрез създаване на прозрачни пазарни условия за търговия с електроенергия и природен газ както на едро, така и на дребно, чрез елиминиране на каквито и било съмнения за корупция при продажбата на електроенергия от държавни енергийни предприятия, нелоялни търговски практики, фаворизиране на определени олигархични кръгове. По този начин необходимите обеми от електроенергия ще са достъпни и ще определят прозрачно борсовите цени както за големи консуматори, така и за търговци на едро и дребно.
- Създаване на възможност да се построят автономни ВЕИ мощности, които да захранват локални потребители, без да се изисква да бъдат задължително присъединени към националната инфраструктура.
Целта ни е категорично и окончателно решение за мегаинфраструктурни проекти, символ на миналите и настоящите зависимости от чуждестранни интереси. Те трябва да бъдат веднъж завинаги приключени, да не се споменават в енергийните стратегии на страната и да не бъдат поставяни отново и отново на дневен ред. Преследваме проактивно участие в изграждане на регионален механизъм за резервни мощности с цел елиминирането на необходимостта от национална схема за студен резерв.
ПЕТИ ПРОБЛЕМ: Корупция и зависимости в енергетиката.
РЕШЕНИЯ
- Оптимизиране на структурите и дейността на държавните дружества в енергетиката. Освобождаването им от несвойствени и губещи дейности. Одит на активите им и освобождаване от ненужните такива. Листване на 20% от дяловете на държавните дружества на фондовата борса.
- Оптимизация на работните процеси в тях, провеждане на конкурс за всички длъжности над средно ниво управление.
- Ограничаване на разходите за покупка на въглеродни емисии за всички засегнати дружества, ако след анализ на разходите и ползите направените инвестиции биха могли да се изплатят след максимум 10 години, в противен случай реформиране на държавните дружества, които би следвало да закупуват въглеродни емисии, за да функционират.
- Ограничаване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива и ядрено гориво чрез изграждане на заместващи ВЕИ мощности.
- Всички държавни и общински дружества да продават произведената от тях електроенергия на борсата с цел гарантиране на оптимална за обществения интерес цена и приходи на предприятията.
ШЕСТИ ПРОБЛЕМ: Модернизация на разпределителните и топлопреносните мрежи
РЕШЕНИЯ:
- Дигитализацията на енергийния сектор и разнообразието от енергийни услуги зависи от цифровизацията на електроразпределителните мрежи.
- Анализ на икономическите и енергийните параметри на общинските топлофикационни дружества. Създаване на условия общините и регионите да развиват свои енергийни планове на основата на ПЧП, енергийни кооперативи и др., включително и като използват ефективно сегашната база на топлофикационните дружества или части от нея. Подкрепа, но без явни или скрити субсидии, за онези частни ТД, които желаят да се трансформират в производители и доставчици на чиста енергия. Решаване на проблемите, свързани с остарелите неефективни сградни инсталации чрез изграждане на такива от хоризонтален тип като задължителна дейности при саниране на сгради. Така същите могат да бъдат използвани и от отоплителни системи на ВЕИ.
- Създаване на условия за регулаторни експерименти/инкубатори, които да предшестват интеграцията на иновации.
- Промяна в нормативната и регулаторната рамка с цел създаване на условия за мрежовите оператори да използват ВЕИ за целите на технологичните си загуби.
- Преглед на регулаторните политики за определяне на тарифи и методи за изчисление на мрежовите разходи с цел стимулиране на инвестиции в умни електромери и цифровизация на енергийните системи.