Приоритетът ефективни публични финанси се състои от:
- Постигане на максимална обществена ефективност на публичните разходи;
- Финансиране на държавата с възможно най-ниско обременяване на гражданите;
- Постигане на действителен и видим за гражданите дългосрочен баланс между приходи и разходи;
- Изграждане и поддържане на адекватни буфери за осигуряване на доверие у частния сектор и на подкрепа за него при кризисни процеси.
Повишаването на ефективността на публичните финанси ще доведе до:
- Високо качество и подходящо количество на доставяните публични блага;
- Стимулиране на частната инициатива и предприемачеството;
- Повишаване на производителността на частния и на публичния сектор;
- Намаляване на бедността;
- Намаляване на стопанските неравенства.
Постигането на по-ефективни публични финанси е основа за:
- Повишаване на качеството на държавните политики;
- Засилване на частната инициатива и предприемачеството;
- Повишаване на жизнения стандарт;
- Реформа и модернизация на администрацията.
Визия
- Държавните приходи да са в размер, който оставя възможно най-много ресурс в ръцете на гражданите и бизнеса, и със структура, която изкривява възможно най-малко стимулите за съзидателно и иновативно стопанско действие.
- Въз основа на задълбочени предварителни и последващи оценки на въздействието държавните разходи да са за политики, които гарантират възможно най-високо качество и най-адекватно количество публични блага.
- Балансът между държавни приходи и разходи да е осигурен в средносрочен план. Само така ресурсното обезпечаване на държавните политики ще става по начин, който гарантира способността на обществото да ги поддържа устойчиво във възможно най-дълъг времеви хоризонт.
- „Демократична България“ се стреми държавните разходи да бъдат до една трета от брутния вътрешен продукт.
Стратегическа посока и радикалната промяна, която Демократична България ще допринесе в сектора
- Демократична България ще допринесе за въвеждане на принципите на програмното бюджетиране във всички области на държавния бюджет.
- Демократична България ще допринесе за значителното усилване на наличната рамка за предварителна оценка на въздействието на всички политики.
- Демократична България ще допринесе за въвеждане на задължителна последваща оценка на въздействието за всички политики, която да е основание за разширяване на ефективните, видоизменяне на недостатъчно ефективните или прекратяване на неефективните политики.
- За разлика от досегашните управляващи Демократична България ще изисква не намаляване, а увеличаване на твърдостта и надеждността на фискалните правила.
Как това ще се отрази на отделния човек, обществото, държавата
- За отделните граждани по-ефективните публични финанси едновременно ще дадат достъп до по-качествени публични блага и ще осигурят по-богат достъп до различни стопански възможности.
- За обществото като цяло по-ефективните публични финанси ще означават по-резултатно използване на оскъдните ресурси в стопанството в посока по-висока производителност, ускорено забогатяване и по-справедливо разпределение на благосъстоянието.
- За държавата по-ефективните публични финанси ще гарантират по-висок управленски капацитет, способност за пълноценна интеграция на България в наднационални и глобални политики и легитимност в очите на гражданите.
Контекст и основни фактори в сектора
- Държавните политики в България са с ниска обществена ефективност, в голяма своя част обслужват интересите на паразитни елити и изграждат зависимости.
- Системата на осигуряване на държавни приходи е относително разумна. Единствената област, която изисква сериозна промяна, е общественото осигуряване.
- Фискалните правила са в процес на разхлабване и дългосрочната устойчивост на публичните финанси не е гарантирана.
- Това е свързано с високата степен на фискална централизация с много ниска способност на местното самоуправление да формулира и финансира свои политики.
Как се представя България в сектора в сравнение с други държави
- България е в добра относителна фискална позиция (размер, дефицит, дълг);
- Ефективността на социалните разходи е ниска: по данни на Евростат българските пенсионни и социални трансфери допринасят много малко за намаляване на подоходното неравенство;
- По данни на МВФ България е силно фискално централизирана, като по-централизирани от нея са само страни със значително по-малко население.
Основни проблеми
- Порочно планиране на разходите (предходна година плюс)
- Липса на предварителна оценка на въздействието както за традиционни, така и за нови разходни пера;
- Липса на последваща оценка на ефектите от политиките;
- Липса на програмно бюджетиране.
- Силни сезонни колебания в баланса
- Регистриране на излишъци, последвани от ударни дефицити в последните месеци на годината;
- Това поражда сериозни колебания в съвкупното търсене по месеци, което затруднява бизнес планирането;
- Изразходването на натрупаните излишъци е непрозрачно, необсъдено, извън парламентарен контрол.
- Рутинно жертване на капиталовите разходи
- Предвиждат се капиталови разходи, които във висок процент не се изпълняват, което едновременно намалява създаването на публична инфраструктура и увеличава безконтролните решения на изпълнителната власт.
- Данъчен натиск върху пазара на труда
- Високи ставки върху тясна база в общественото осигуряване.
- Увеличаване на случаите на чисто лобистки данъчни промени
- Промените засягат както ставки за отделни лобиращи сектори, така и общата среда на събирането на данъците (напр. Наредба 18).
- Поставяне на местното самоуправление в подчинено положение
- Държавата отказва да укрепи основата за собствени приходи на местното самоуправление, като продължава да го товари косвено с разходи чрез механизма на делегирането.
Инициативи за промяна
Инициативи незабавно след изборите
- Оценка на ефективността на досега възприетите спешни мерки, свързани с епидемията;
- Изготвяне на промени в мерките въз основа на тази оценка;
- Незабавно изясняване на приоритетите за бюджет 2022;
- Незабавно изясняване на състоянието на Българската банка за развитие и привеждането на дейността й спрямо заложените изисквания за подпомагане на малките и средни предприятия;
- Действия по поддържане на буфери срещу потенциални рискове, свързани с развитието на кризисните процеси;
- Укрепване на съществуващата рамка за гарантиране на фискална устойчивост чрез:
- Обръщане на тенденцията към разхлабване на фискалните правила при увеличено значение на индикаторите за циклично изгладен структурен баланс;
- Въвеждане на формално изискване за предварителна оценка от Фискалния съвет за законопроекти;
- Въвеждане на официално измерване и публикуване на всички (изрични и имплицитни) задължения на публичния сектор.
Инициативи с едногодишен хоризонт
- Въвеждане на необлагаем доход от 500 лв. месечно, позволяващо да се спестят 600 лв. годишно от данък общ доход за всяко работещо лице.
- Начало на подготовка за въвеждане на реално програмно бюджетиране.
- Реално прилагане на съществуващите регламенти за оценка на въздействието, особено по отношение на законодателни предложения, инициирани в самото Народно събрание.
- Изготвяне на времеви профил на нуждите от финансиране на реформите в различни сектори.
- Действия по осигуряване на първоначално необходимото финансиране на началните стадии на реформи в секторите.
- Изготвяне на набор от качествени и количествени индикатори за измерване на обществената ефективност на политиките във всички сфери на държавно участие в обществения живот.
Инициативи със средносрочен хоризонт
- Изготвяне на методика и приемане на правила за последваща оценка на въздействието на всички държавни политики.
- Налагане на принципа, че въз основа на оценките на въздействието на политики върху обществото те ще бъдат усилвани, видоизменяни или прекратявани.
- Прекратяване на практиката на съзнателно задържане на разходи в началото на годината и ударно харчене в края на годината за неща, които не са изрично предвидени в Закона за бюджета.
- Налагане на принципа, че всяка промяна в разходните приоритети изисква предварителна дискусия и одобрение от Народното събрание.
- Прекратяване на практиката капиталовите разходи да служат за фискален буфер и рутинно да не се изпълняват и пренасочват.
Инициативи с дългосрочен хоризонт
- Въвеждане на програмното бюджетиране като водещ принцип в изготвянето на бюджета.
- Обвързване на необходимите реформи в пенсионната система с дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
- Обвързване на необходимите реформи в системата на здравеопазване с дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
- Реална фискална децентрализация
- Укрепване и усилване на собствените приходоизточници за местното самоуправление.
- Прецизиране и разширяване на разходните правомощия на местните власти.
- Промени в практиката на делегираните бюджети в посока изясняване на отговорностите между централна и местна власт.