Административният съд-София град отказа да гледа делото по жалбата на “Демократична България” срещу забраната за видеонаблюдение и излъчване от броенето на бюлетините на парламентарните избори на 4 април. С решението на практика се оставя в сила забраната за видеозаснемане, мълчаливо издадена с указани

Жалбата е срещу указанията за разработването и защита на личните данни, издадени на 26 февруари от Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с които на практика не беше допуснато заснемане на процеса на броене на бюлетините. Според указанията що се отнася до обработването на лични данни правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др. “При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения”, се посочва в указанията.

Сега съдът приема, че указанията не създават права и задължения, а само разясняват на участниците в процеса техните права и задължения, създадени с други нормативни текстове, т.е., че само им посочват как се прилагат съществуващите правила. Магистратите казват и че указанията не са нормативен административен акт, както и че “не представляват и индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол”. 

Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове подсъдни на ВАС. Въпросният текст в ИК бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи  възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.

В определението си сега АССГ посочва решение на Конституционния съд от 18.07.2019 г. именно за законността на този текст от Изборния кодекс. Тогава обаче Конституционният съд не постигна мнозинство и не успя да вземе решение и така разпоредбата остана такава, каквато е, без да има отговор дали е конституционносъобразна. 

“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова. 

Жалбата е оставена без разглеждане, а АССГ посочва, че определението му не подлежи на обжалване. Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Заради това вътрешно противоречие Демократична България ще оспорва определението на АССГ.

16 февруари 2021, вторник