Случаят с прокурорския син от Перник е символ на големия проблем на българската прокуратура и правосъдие като цяло. Прокуратурата работи селективно. Когато става дума за обикновена битова престъпност, дела с по-нисък обществен или директно частен интерес, прокуратурата има добра успеваемост с близо 80-90% осъдителни присъди. Когато се стигне до делата с висок обществен интерес – корупция по високите етажи на властта, замесени висши политици или лица, свързани с прокуратурата, статистиката е точно обратната.
Правосъдният министър Георги Георгиев казва, че се бори с имотната мафия. “Осемте джуджета” и “Нотариуса” са върхът на имотната мафия и най-буквалното въплъщение на този израз. Какво се случва с тези казуси? Не е въпросът да се отчита работа по отделни имотни дела, а за тези символни образи на корупцията, завладяната държава и на начина, по който институциите са заставени да работят за олигархията, а не за гражданите.
В момента сме на фаза пълно преобръщане на реформите в правосъдната система. Конституционният съд отмени съществена част от промените, очаква се решението по промените в Закона за съдебната власт за ограничаване на възможностите този ВСС да избира нов главен прокурор. Липсва каквато и да е законодателна инициатива, въпреки че в рамките на работата ми в Министерството на правосъдието изработихме изцяло нов ЗСВ, в който адресирахме всички основни проблеми в съдебната власт. Той отлежава година и три месеца и никой не го внася. Никой не е приел дори ограничени законодателни промени. Една година пълен блокаж.
Голяма част от съгражданите ни са с чувството, че кризата продължава и че това управление не е достатъчно решително, че не е устойчиво, че е плод на един много дълбок ценностен и политически компромис. Ако успеем да влезем в еврозоната на 1 януари, това ще е едно от много малкото положителни неща, което това правителство ще е успяло да постигне.