Целта на предложения от президента Румен Радев референдум беше политическа, но тя не беше постигната, освен да мобилизира крайните евроскептични групи и хора около себе си. Това е пирова победа. Мнозина привиждаха в президента нов национален лидер, който да мобилизира голяма група хора. Всъщност той мобилизира най-радикалните евроскептични и антиевропейски сили. Може и да капитализира тази своя инвестиция до някаква степен, но това далеч не е алтернативата да оглави всенародно движение.
Проблемът на публичната и медийна среда в България е, че няма истински дебат по същество за стратегически важните въпроси за страната ни. Дори да има такъв, много често се удавя във в шум и не се стига до ясен отговор. В тази среда нямаше да могат да се чуят адекватните аргументи за и против еврото. Това е и голямата слабост на референдумите. Без адекватна информационна кампания, без защита срещу хибридни действия, без ясно поемане на политическа отговорност референдумът можеше да е едно фиаско.
Нашето опасение в “Демократична България” е, че сме в изоставаща роля по отношения на хибридните действия в България. Водещи политически сили, в момента управляващи, предпочитат да вземат доста колеблива позиция. За съжаление се опитват да пазят златната среда. Това е вредно и опасно за страната ни в ситуацията, в която се намираме.
От кризата с градския транспорт стана ясно, че Бойко Борисов е този, който управлява. Той натиска бутоните. Той може да привика във всеки момент двамата най-важни членове на едно правителство – премиера и финансовия министър, в партийната си централа. Цялата оркестрация и хореография беше как Борисов в ролята на спасител разрешава една криза. Но имаше тази особеност, че именно ГЕРБ я създадоха, вдъхновени от желанието си да сменят управлението в София по нелегитимен начин. Трябва да е ясно, че няма да успеят по една проста причина – гражданите на София няма да го позволят.
– Атанас Славов в “Студио Актуално”