Позиция на Демократична България

Утре започва учебната година в училищата. Предвид продължаващата извънредна епидемична обстановка, както и ненамаляващия риск от заразяване и разпространение на COVID-19, е наложително да се гарантират максимално безопасни условия на обучение и преподаване. 

На 9 септември Министерството на образованието и науката публикува Насоки за работа на системата на училищното образование през учебната 2020-2021 година в условията на COVID-19. От медиите знаем, че, също на 9 септември, Народното събрание е приело промени в Закона за предучилищното и училищното образование, но към момента нито стенограмата от заседанието, нито финалният текст на промените са публично достъпни. Съвсем закономерно в тази ситуация на действия в последния момент и продължаваща неяснота сред ученици, родители, учители и администратори се генерира напрежение и тревожност.

Мерките, формулирани в насоките, звучат повече или по-малко разумно на хартия, но няма никаква гаранция, че ще бъдат приложени на практика. Няма яснота дали те са обезпечени с материални и човешки ресурси и ако да, за какъв период от време. Не е ясно кой отговаря за тяхното изпълнение – ако основните хора, натоварени с изпълнението им, са учителите, времето и усилията, които те ще посветят на това, ще намалят времето и усилията, насочени към учебния процес. Не е ясно какво би се случило, ако насоките не се изпълняват. Няма заявка и за по-строг контрол от страна на съответните органи. В този ред на мисли, не е лесно човек да повярва, че една система, която от десетилетия не успява да осигури топла вода и сапун за всички, както и нормални условия за ползване на тоалетна, за няколко дни ще премине към висок санитарно-хигиенен стандарт, който да гарантира безопасност в условията на извънредна обстановка.

Независимо от това, от 15 септември присъствената форма на обучение ще бъде на практика задължителна за всички. Предвиждат се изключения, в случай че ученикът или негов родител страда от определени заболявания, които го поставят в рискова група. Също, на теория, учениците и родителите, които желаят да подходят по-предпазливо при връщането към присъствено обучение, могат да изберат самостоятелна, индивидуална или дистанционна форма на обучение, но на практика това едва ли ще се случи, след като ден преди началото на учебната година няма никаква яснота при какви условия става това, каква е процедурата, и какви ще бъдат ефектите върху бъдещето на учениците.

От друга страна, насоките и промените в нормативната уредба декларират възможността при нужда системата да може да превключи към обучение в електронна среда от разстояние, но, също както по отношение на здравните и санитарно-хигиенните мерки, не изглежда летните месеци да са използвани за каквато и да било подготовка за това. 

  • Не се изгражда надеждна виртуална среда за обучение, нито информационна система за електронен документооборот и управление на данни, която да облекчи административните процеси. 
  • Не са предвидени подкрепа и подходящи стимули за учителите за усъвършенстване на тяхната дигитална компетентност и умения за ефективна комуникация и преподаване в електронна среда. 
  • Все още проблемът с техническата осигуреност на дейността на учители и ученици не е решен навсякъде, което означава, че част от образователния процес няма да бъде провеждан ефективно. 
  • Не се разработват подходи и педагогически инструменти, отчитащи спецификите на новите условия на преподаване – както при спазване на висок санитарно-хигиенен стандарт, така и при електронно и дистанционно обучение.

Остава неадресиран и един от най-съществените проблеми, които се откроиха през миналата учебна година – невъзможността на някои групи ученици да участват в електронните и дистанционните форми на обучение, и съответно тяхното изоставане и излагане на риск от ранно отпадане от образователната система.

Основната задача на държавата е да гарантира достъпа до качествено образование за всички деца. Това важи и за способността на всички ученици да могат да превключат към обучение в електронна среда. Следователно е необходим ясен ангажимент за преодоляване на съществуващите пречки за това – от осигуряване на подходящи устройства и достъп до интернет до ускорено развиване на дигитални умения, умения за учене, мотивация и лична отговорност.

В резултат от всичко това оценката на Демократична България е, че Министерството на образованието и науката не се справя адекватно със ситуацията. Вместо да формулира навреме план за справяне и да разясни ефективно мерките в него, то се опитва да се скрие зад насоки, предписания и законодателни промени, които се приемат в последния момент, по отношение на които няма яснота, и изглежда никой не вярва, че ще могат да се приложат на практика. Вместо да мобилизира ресурси и да осигури високо ниво на подкрепа за училищата и учителите, то прехвърля цялата отговорност върху тях.

Нещо повече – в тази трудна ситуация се проявяват още по-ярко нерешените отпреди коронакризата дълбоки структурни дефицити в българската образователна система: от неспособността да се осигури нормална физическа среда до недостига на човешки ресурси и капацитет, от остарелите образователни цели и методи на преподаване до безнадеждно закъснялата цифровизация на образованието, от липсата на ясна структура на отговорностите до незапочналия да функционира от пет години насам механизъм за гарантиране на качеството.

Заради всичко това считаме, че министър Красимир Вълчев, заедно с цялото правителство, трябва да подадат оставка, за да може най-накрая да започне истинска трансформация и модернизация на образованието в България. 

14 Септември 2020, Понеделник