Питане за програмата за отбранителните способности на България

03 август 2021, вторник Viber

ЧРЕЗ

Г-ЖА ИВА МИТЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46тото НАРОДНО

СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

ГОСПОДИН ГЕОРГИ ПАНАЙОТОВ

МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА

ПИТАНЕ

от Велизар Шаламанов и Калоян Янков

народни представител от парламентарна група „Демократична България“

на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 98 и чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме питане

 

ОТНОСНО: реализация на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 и оценка на изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020.

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

На свое заседание на 25 ноември 2015 г. 43тото Народно събрани прие Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили (ВС) на Република България 2020 (Програма 2020), предложена от Министерския съвет без да бъде оценено изпълнението на Националната програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“, приета с решение на МС на 03.10.2014 г. (Национална програма 2020). Искаме да отбележим, че Национална програма 2020 имаше много ясна финансова рамка, механизъм за управление, конкретни проекти, свързани за постигане на реални способности и пресичане на зависимостта от Руската федерация в отбраната към 2020 г. Програмата бе консултирана с българската индустрия, основни структури от секретариата на НАТО и агенциите на НАТО (NSPA, NCIA), както и Европейската агенция по отбрана за постигане на технологична трансформация и използване на иновации както в технологиите, така и в управлението на програмата. Замяната на Национална програма 2020 с Програма 2020 бе голямо отстъпление от доброто управление в отбраната и ускорено постигане на оперативна съвместимост в НАТО, прекъсване на зависимостта от Руската федерация и трансформация на отбранителната ни индустрия. Това се доказва от отчетените резултати в доклада за състояние на отбраната в сравнение със заложените в Национална програма 2020 параметри на отбраната, които бяха оценени от МС, индустрията, НАТО и ЕС като напълно реалистични и постижими по време на консултациите през септември-октомври 2014 г.

На свое заседание на 11 февруари 2021 г. 44тото Народно събрани прие Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили (ВС) на Република България 2032 (Програма 2032) без оценка на изпълнението и съответните изводи по реализация на програма 2020.

Това създава лоша практика по ръководство и управление на отбраната, за приемане на финансово неосигурени програми, без ясни индикатори за успех, без оценка на всеки 6 месеца на изпълнението и търсене на отговорност, без управление на риска и актуализация обрича отбраната на сериозни проблеми. Паралелно с националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), на който обществото поставя голям приоритет, а кандидата за премиер на Парламентарната група ма „Има такъв народ“ обяви за първи приоритет на проекто-правителството е крайно необходимо да има в една или друга форма Национален план за превъоръжаване и устойчивост на отбраната. Практически от разпадането на Варшавския договор през 1991 г. преди 30 години в България няма програма за превъоръжаване в резултат на което ние сме страна с най-ниска степен на оперативна съвместимост в НАТО и най-висока степен за зависимост от Русия. Заедно с това в Източна Европа по Плана за повишаване на готовността от срещата в Уелс (2014 г.) и последващи инициативи, България решително изостава в участието в и домакинстване на многонационални сили, което допълнително отслабва нашата отбрана, особено при усложнена ситуация. Това е видно дори в областта на въздушния суверенитет, като отговорност на Главнокомандващия на операциите на НАТО.

Очакваше се Програма 2032 да определи стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика и осигури изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г. чрез ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната.

Този стратегически документ на отбраната определя минимално необходимите отбранителни способности на Въоръжените сили за изпълнение на приетото ниво на политическа амбиция. Дефинираните в Програма 2032 минимални военни изисквания гарантират успешното изпълнение на задачите по всяка мисия на Въоръжените сили. В програмата са определени 188 минимални военни способности, като за изпълнението им са необходими огромни финансови средства от над 36 милиарда лева. 

Приемането на такъв стратегически документ, даващ насоките за развитието на отбраната за дълъг период напред и нуждаещ се от значителен финансов ресурс, на първо място, изисква широк консенсус в обществото като цяло и между парламентарно представените политически партии.

Общественото обсъждане е ключово за осигуряването на обществена подкрепа за всеки стратегически документ. Използваните при общественото обсъждане на Програма 2032 „процедурни похвати“ от страна на МО и МС за „бързото й придвижване“ най-малкото са контра-продуктивни и не водят до сериозна дискусия.

Вяла и нефокусирана е и дискусията при обсъждане на програмата в пленарна зала. Програма 2032 е приета на 11 февруари 2021 г. в пленарна зала само с гласовете на управляващата коалиция – 87 гласа, което е далече от разбирането за широк консенсус в 240 местен парламент. Опозицията отказва да участва в обсъждането и гласуването на програмата. На заседанието не присъства министъра на отбраната и началника на отбраната. Дискусията, в по-голямата си част, е доминирана от нападките между двама народни представители по въпроси, несвързани с темата, а обсъждането по същество е символично.

Програма 2032 предвижда ангажиране на значителни финансови ресурси в периода до 2032 година (9 млрд. лева за приоритетните 38 способности). Необяснимо е защо, не е проведено обсъждане на Програма 2032 в Комисията по бюджет и финанси на 44тото Народно събрание.

Важно условие за успеха на всеки стратегически документ, на следващо място, е да се осигури баланс между Цели, Подходи и Средства за постигането им. По отношение на зададената прогнозна финансова рамка за периода до 2032 г. е казано, че осигурява попълването само на 25% от необходимия финансов ресурс за 188 способности. На тази основа е разчетено, че с прогнозния ресурс могат да се изградят около 38 способности. В програмата е представено едно желателно крайно състояние на отбранителните способности до 2032 г., което не кореспондира с прогнозните ресурси. Не е анализирано как невъзможността в резултат на недостатъчното финансиране да се изградят разчетените 188 минимално необходими отбранителни способности ще се отрази на решаваните от ВС задачи. Не е направен анализ ще бъдат ли адекватни на динамичната среда за сигурност Въоръжените сили към 2032 г. (след 11 г.) само с тези 38 способности и не е направена оценка на рисковете.

Вместо да се потърсят и предложат варианти, които осигуряват баланс между Цели, Подходи и Средства, авторите на Програмата със странно упорство настояват за допълнителни финансови средства над одобрените 2% от БВП. Това фрапиращо разминаване между Цели, Подходи и Средства обрича изпълнението на програмата на неуспех и е показателно за липса на стратегическо мислене. Това е гаранция за провала и на тази програма. Примери с подобно разминаване на Цели, Подходи и Средства, довели до провал на много „добри програми“ от близкото ни минало изобилстват, а отговорността за това е на МО, МС и Парламента.

Уважаеми министър Панайотов,

Липсата на сериозно обществено обсъждане и задълбочена дискусия по оценка на изпълнението на Програма 2020 и приемане на Програма 2032 в комисиите и в пленарна зала на 44тото Народно събрание и очевидния дисбаланс между планираните задачи и наличните за тяхното реализиране ресурси поставят сериозни въпроси пред легитимността на програмата, но най-вече създават необосновано голям риск в сферата на отбраната, като основна задача на МС.

Като имате в предвид казаното по-горе моля да ме запознаете с оценката на Програма 2020 и плановете на МО по отношение на реализация на Програма 2032 за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България и в частност в състояние ли е експертното военно и цивилно ръководство на отбраната да извършва ефективно, регулярно и без голям външен натиск, трансформация на структурите на ВС по освобождаването на ресурси от поддръжката на старото и неефективно съветско въоръжение и техника с цел прехвърлянето на материални, човешки и финансови ресурси към реализацията на проекти за оперативно съвместими и технологично нови системи? Моля да отговорите и на следните подвъпроси:

  • Наличен ли е проект за Инвестиционен план-програма до 2032 и ако да – кога ще бъде предоставен в НС?
  • Според наличните разчети по Програма 2032, каква част от въоръжените сили все още ще разчита на въоръжение произведено в или по лиценз на СССР в края на периода? Възможно ли е избягването на плащане към Русия и Беларус в бюджета за 2022 г.?
  • Какво е състоянието на окомплектовката с личен състав във въоръжените сили и има ли са финансово и демографски обосновани планове за преодоляване на некомплекта в бойните поделения?
  • Прилага ли се на практика въведената през 2014 година методологията PRINCE2 в управлението на проектите в МО към настоящият момент?

При необходимост да се ползва класифицирана информация предлагам да поискате отговор по това питане на закрито заседание на НС.

С уважение,

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ

КАЛОЯН ЯНКОВ

03.08.2021 г.

София

Вид:

Питане

Вносители:

Велизар Шаламанов

Народен представител

Велизар Шаламанов
Калоян Янков

Народен представител

Калоян Янков
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK