Закон за изменение и допълнение на Закона за ДДС

01 юли 2022, петък Facebook Twitter Viber

Предложихме данъчно облекчение за даряването на храни

ПРОЕКТ!

Закон

за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност

(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г.; бр. 17 и 111 от 2021 г. и бр. 14 от 2022 г.)

1. В чл. 6, ал. 4, т. 4, б. „д“ думите: „хранителната стока е с маркировка “дарение, не подлежи на продажба”“ се заменят с думите:

„д) операторът на хранителна банка е предоставил по електронен път на Националната агенция за приходите изискуемата информация, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на агенцията;“

2. В чл. 6, ал. 4, т. 4, б. „е“ числото „0,5“ се заменят с цифрата „1“.
3. В чл. 6, ал. 4, т. 4, б. „е“ след думата „текущата“ се добавят следните думи:

„и за всяко предоставяне е бил съставен документ с посочени вид, количество, единична и обща стойност на хранителните стоки, с който се удостоверява тяхното предаване на съответния оператор на хранителна банка;“

4. В чл. 6, ал. 4, т. 4, б. „ж“ думите: „няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и през последните две години няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 180, 180а, 181, 182 и 185“, се заменят с думите:

„няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, т.е. към момента на предоставяне и до края на месеца, в който стоките са предоставени такива задължения не са отразени в данъчно-осигурителната му сметка или като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;“.

2022 г.

гр. София

Вносители:

Закон

за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност

/Консолидирана версия/

Доставка на стока

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;
фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
(изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
(нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС; това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

(доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри;
(нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;
(нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:

а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;

б) (изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 103 от Закона за храните;

в) (изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) хранителната стока е включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните;

г) (изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) не е изтекъл срокът по чл. 96, ал. 3 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока;

д) (изм. – ДВ, бр. … от 2022 г., в сила от …2022 г.) операторът на хранителна банка е предоставил по електронен път на Националната агенция за приходите изискуемата информация, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на агенцията;

е) (изм. – ДВ, бр. … от 2022 г., в сила от …2022 г.) общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 0,5 1 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата и за всяко предоставяне е бил съставен документ с посочени вид, количество, единична и обща стойност на хранителните стоки, с който се удостоверява тяхното предаване на съответния оператор на хранителна банка;“

ж) (изм. – ДВ, бр. … от 2022 г., в сила от …2022 г.) лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и през последните две години няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 180, 180а, 181, 182 и 185 няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, т.е. към момента на предоставяне и до края на месеца, в който стоките са предоставени такива задължения не са отразени в данъчно-осигурителната му сметка или като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за особените залози.

(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Алинея 3, т. 2 се прилага и в случаите на извършване на безвъзмездна вътреобщностна доставка на стока, когато при производството, придобиването или вноса й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

(7) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.

Вносители:

М О Т И В И

към Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

І. Причините, които налагат приемането на предлаганите изменения и допълнения

През 2017 г. в България е направена първата крачка, насочена към създаването на благоприятна регулаторната среда за даряването на храни като ключова мярка, целяща ограничаване на загубата и разхищението на хранителни стоки[1]. Преди това в един продължителен период от време у нас не съществуват никакви стимули за безвъзмездно предоставяне на храни за социални цели. Напротив налице е правен парадокс, при който от икономическите оператори се изисква за всеки килограм дарена храна да заплащат 20% данък върху добавената стойност (ДДС), а в случаите на унищожаването на същата храна данъкът не се дължи.

С промените в Закона за ДДС, в сила от началото на 2017 г., се предвижда, че не се счита за възмездна доставка на стока за целите закона, т.е. не се облага с ДДС, безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, когато към момента на неговото извършване едновременно са изпълнени няколко условия:

единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;
операторът на хранителна банка е вписан в специалния регистър по Закона за храните (ЗХ);
хранителната стока е включена в списъка по ЗХ;
не е изтекъл срокът по закон, до който може да се доставя хранителната стока;
хранителната стока е с маркировка “дарение, не подлежи на продажба”;
общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки от едно лице не надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от него облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната календарна година;
лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и не е наказвано за нарушения по ЗДДС.

След 5 години действие на тази правна уредба, по данни на един от операторите Българската хранителна банка[2] е налице ясно очертаваща се тенденция на сериозен спад на даренията, при която в сравнение с 2016 г., количеството на безвъзмездно предоставените храни за подпомагане на хората в нужда у нас към 2020 г. е спаднало почти наполовина. Това не се дължи на намаляване на излишъка от храни, т.е. на производството на храни, които не са отишли за консумация, а на невъзможността у нас тези храни да бъдат оползотворени чрез насочването им за подпомагане на нуждаещите се. По данни от последното официално проучване, правено у нас през 2010 г., годишно в България се изхвърлят над 670 000 тона храни вместо да бъдат дарени. В същото време над 1,5 милиона българи се нуждаят от допълнително хранително подпомагане и биха се възползвали от дарения на храна в натура.

Един от основните двигатели за тази негативна тенденция е изискването хранителната стока да е с маркировка “дарение, не подлежи на продажба”. Същото е въведено като мярка против заобикалянето на закона и злоупотребите с ДДС, но на практика налага такива финансови, логистични и други свързани с тях разходи спрямо потенциалните дарители на храни, които често надхвърлят стойността на ДДС, който те биха заплатили, ако не извършат маркирането. Това поражда обратен ефект, който превръща законовия стимул, свързан с облекчаване на дарителите от ДДС в бариера пред нормалното функциониране и разгръщането на механизма на хранителното банкиране. Изискването за маркиране води до възпрепятстване на процеса на даряване на храни, което има за пряка последица лишаване на хората в нужда от достъп до допълнително хранително подпомагане, загуба на значителни ресурси, каквито винаги са необходими за произвеждането на храни и риск от замърсяване на околната среда.

Другият фактор, който играе ролята на ограничител за по-широко разгръщане на даряването на храни у нас е изискването по Закона за ДДС общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка от едно регистрирано лице – дарител за текущата календарна година да не надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от него облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната календарна година.

Това са основните причини, които налагат приемането на предлаганите изменения и допълнения: премахване на пречките от регулаторен характер пред функционирането на хранителното банкиране у нас и насърчаване на неговото развитие и разрастване чрез облекчаване на прилагания режим по действащия Закон за ДДС.

ІІ. Целите, които се поставят за постигане с предлаганите изменения и допълнения

„Спасяването на храни“, както днес в ЕС се наричат обобщено всички усилия на държавите и обществата, насочени към предотвратяване и намаляване на загубата и разхищението на храни се основава на изобилието на данни и доказателства, според които произвеждането, неконсумирането и изхвърлянето на храни освен, че е свързано с прякото социално въздействие, изразяващо се в пропускане на възможност да се изхрани нарастващото световно население оказва и огромен натиск върху околната среда. Нещо повече, то пряко засяга продоволствената сигурност, човешкия живот и здраве и поставя много сериозни въпроси от етичен характер, свързани със справяне с недохранването в глобален план, с измененията на климата, както и с постигането на устойчиво развитие.

Въз основа на стряскащите данни, каквито са например тези, че в ЕС годишно се губят 87.6 млн. тона годна за консумация храна или по 173 кг. на човек, разхищението на храна се определя като своеобразна пандемия. В същото време в световен мащаб, в частност на европейския континент, държавите и обществата преминават през невиждани трансформации, несигурност и рискове, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, кризата в Украйна и икономическите последици от тях, които вече са факт и които предстои да се проявяват. Единствените обективно обосновани предвиждания, които могат да се направят са, че броят на нуждаещите се от подпомагане, включително чрез безплатна храна ще нараства, ще продължава да съществува излишъкът от хранителни стоки, които не могат да бъдат продадени, което налага вземането на своевременни мерки за увеличаване на обема на даряваната храна.

Първата основна цел, преследвана с предлаганите изменения и допълнения е облекчаване на изискванията на данъчното законодателство при безвъзмездно предоставяне на храни и по-специално тези по Закона за ДДС чрез замяната на задължението за маркиране на хранителните стоки с надписа “дарение, не подлежи на продажба” с такова за предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до Националната агенция за приходите (НАП) по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП. Тя включва основните параметри на самата верига по безвъзмездно предоставяне като: идентификация на дарителите, вид, количество, единична и обща стойност на получените хранителни стоки, идентификация на крайните получатели и вид и количество на предоставените на тях хранителни стоки.

Втората основна цел, поставяна пред предлаганите изменения и допълнения е създаване на условия за повишаване на обема на безвъзмездното предоставяне на храни чрез двойно покачване на прага, до който регистрираните лица могат да даряват на годишна основа. Този праг се определя като процент от обема на извършените от тях облагаеми доставки на хранителни стоки през годината предхождаща тази на безвъзмездното предоставяне на храни. Към настоящия момент този праг е 0.5%, като се предлага същият да бъде увеличен до 1%.

ІІІ. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба

За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. Същите няма да доведат до значителни загуби за фиска, както и до налагането на допълнителна финансова тежест за държавната администрация, адресатите на регулирането, заинтересованите страни и обществото като цяло.

ІV. Очакваните резултати от прилагането, включително финансовите

Прилагането на предлаганите изменения в Закона за ДДС не е свързано със загуби заради по-малко приходи от ДДС, защото същите са насочени към насърчаване ползването по предназначение на храни от най-нуждаещите се. Това са храни, които в противен случай биха били унищожени, при което също не се начислява ДДС.

По данни на Националния статистически институт за 2017 г. повече от половината българи не се хранят пълноценно. В същото време през 2016 г. Българската хранителна банка е получила като дарение 290 тона годни храни, през 2017 г., след влизането в сила на законовите промени, количеството на безвъзмездно предоставени храни е намаляло с почти 30% на 202 тона, а за 2021 г. спадът е около 50% – до 150 тона.

Очакваните резултати от предложенията са свързани с намаляване загубата и разхищението на храни и с двойно увеличаване на броя на нуждаещите се от подпомагане лица. Предложенията следва да доведат до постигане на нивата на даряване на храни от 2016 г., когато общият брой на подпомогнатите нуждаещи се лица само от един от операторите на хранителна банка у нас е бил над 35 000 на годишна база и който към 2020 г. е намалял почти наполовина до около 18 000 души[3].

На предлаганите изменения в ЗДДС би могло да се гледа и като на реална мярка за справяне с последиците от комбинацията от кризи, на които сме свидетели понастоящем, свързани с пандемията от COVID – 19, кризата в Украйна, рязкото повишаване на цените на горивата и стоките от първа необходимост и други. Не на последно място, подобно изменение би допринесло за усъвършенстване на националното ни законодателство, което е изцяло в унисон с международноправните стандарти и с всеобхватните политики и изискванията на правото на Европейския съюз.

Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз

Предлаганите изменения и допълнения са изцяло съобразени с ангажиментите, поети от Европейския съюз и неговите държави членки за постигане на една от целите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации като част от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., известни като цели за устойчиво развитие. Според нея (цел 12.3), до 2030 г. в глобален мащаб разхищението на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства следва да се намали наполовина, както и да се намалят загубите на храни по веригите на производство и доставка на храни, включително загубите след прибиране на реколта.

Предложенията отговарят и на Плана за действие на ЕС за кръгова икономика^[4], в който Европейската комисия е определила като приоритети по-ефективното използване на ресурсите от ЕС и неговите държави членки и предприемането на действия за справяне с неотложната необходимост за намаляване на загубата и разхищението на храни. Предложените от ЕК действия включват, наред с всичко останало, предприемането на мерки за изясняване на законодателството на ЕС относно отпадъците, храните и фуражите и улесняване на даряването на храни на хранителни банки и благотворителни организации. Същите са в унисон и с програмата за Европа с нулеви отпадъци[5].

Предлаганите изменения и допълнения са в съответствие и с Препоръките за действие за предотвратяване на разхищението на храни от 2019 г.[6], разработени от Платформата на ЕС относно загубите и разхищението на храни, обединяваща държавите членки на ЕС и всички заинтересовани страни и с Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни 2021 – 2026 г.[7]

Вносители:

Предварителна оценка на въздействието

на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност

І. Част първа[8]

Елементи на оценката	Аргументация
Основания на законодателната инициатива	Законодателната инициатива си поставя за цел да облекчи действащата правна рамка, която регулира обществените отношения, свързани с безвъзмездното предоставяне на храни в полза на регистрирани оператори – хранителни банки, предназначени за лицата, нуждаещи се от подпомагане. Чрез промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и правилника за неговото прилагане се преследва замяна на действащото задължение за маркиране на хранителните стоки с надписа “дарение, не подлежи на продажба” с изискване за предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до Националната агенция за приходите (НАП) по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП. На следващо място, като мярка за насърчаване на даряването на хранителни стоки за социални цели у нас се предлага прагът по същия закон, до който лицата могат да даряват, изчисляван като процент от техните облагаеми доставки на хранителни стоки от предходната година да бъде завишен от 0.5% на 1%. Налице са достатъчно данни и доказателства, че изискването за маркировка на храните, които предстои да бъдат предоставени безвъзмездно, както и посоченият горен праг от 0.5.%, играят ролята на сериозна пречка за разгръщането на политиката по предотвратяване и намаляване на загубата и разхищението на храни. Тя в национален, съюзен и глобален мащаб има своите значими измерения: икономически – свързани с пълноценното използване на ограничените ресурси, социално – измерение, касаещо подпомагането с безплатна храна на хората в нужда и екологично измерение – отнасящо се до намаляване на замърсяването на околната среда и устойчивото развитие. Това налага необходимостта от предлаганата нормативна промяна.
Заинтересовани групи	1. Представителите на бизнеса в лицето на земеделските производители и търговците на храни, които ще разполагат с облекчена процедура за оползотворяване на излишъците от храни, които ще бъдат насочени към хората, имащи най-голяма нужда от подпомагане. 2. Лицата, намиращи се в социално уязвимо положение, нуждаещи се от подпомагане чрез получаване на безплатна храна, които ще могат да се възползват от увеличения обем на такава храна, в резултат от въведения облекчен данъчен режим. 3. Българската държава, разглеждана като фиск, която няма да претърпи загуби или ще претърпи незначителни загуби от приходи от ДДС. В същото време обаче повече храни, които ще бъдат освободени от облагане с ДДС, ще бъдат предназначени за безвъзмездно предоставяне на нуждаещите, иначе една огромна част от тях би била унищожена, при което също не се дължи ДДС. 4. Държава и обществото като цяло заради по-добрата национална законодателна рамка, която едновременно позволява намаляване на загубата на храни, оказване на помощ на нуждаещите се, опазване на околната среда и оползотворяване на ресурсите, включително подпомагане за справяне на хората в нужда с последиците от кризите, сполетели ни през последните години.
Анализ на разходи и ползи	Не са необходими икономически, социални и другите публични разходи за реализирането на законодателната инициатива, следователно няма и очаквания за значителни или второстепенни такива. Икономическите ползи са предимно за държавата, която без никакви публични разходи, чрез облекчаване на условията за безвъзмездно предоставяне на храни ще постигне усъвършенстван механизъм, който гарантира едновременно допълнително хранително подпомагане на нуждаещите се, ограничаване на загубата на значителни ресурси, каквито винаги са необходими за произвеждането на храни, и ограничаване на рисковете от директно замърсяване на околната среда. Социалните ползи са за тези, които се нуждаят най-много от подпомагане, лицата намиращи се в най-уязвимо социално положение или в риск от изпадане в такова, които биха се възползвали от предоставяната чрез хранителните банки безплатна храна. Екологичните ползи са едновременно за държавата и обществото и са свързани с ограничаване на замърсяването на околната среда каквото би се реализирало, ако неконсумираните, нереализирани на пазара или неоползотворени храни вместо да бъдат безвъзмездно предоставени на нуждаещите се бъдат предназначени за унищожаване. Другите ползи, касаят държавата и обществото като цяло, които в резултат от приемането на законодателната инициатива биха имали осъвременена регулаторна рамка, която е в унисон с Програмата на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие до 2030 г., Зелената сделка на ЕС, Плана за действие на ЕС за кръгова икономика и други. Настоящата методология не предвижда формулирането на цели, поради което такива не са формулирани, както и разбираемо липсва описание на това как очакваните ползи отговарят на тези цели.
Административна тежест и структурни промени	1. Не се предвиждат и не са необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. 2. Очаква се стопанските субекти – земеделски производители и търговци на храни, както и операторите на хранителни банки да бъдат значително облекчени защото налаганата им до момента регулаторна тежест, свързана с изискването за маркиране с “дарение, не подлежи на продажба” на хранителните стока, предназначени за дарение ще бъде заменена с опростен режим за предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до НАП по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Въздействие върху нормативната база	Във връзка с предлаганите промени в Закона за ДДС ще бъде необходимо и изменение в правилника за неговото прилагане, където към досегашните изисквания за деклариране и отчитане на безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки ще бъдат добавени изисквания за информацията, която следва да бъде давана от операторите на хранителни банки на НАП и за начина на удостоверяване на самото предаване на даряваните хранителни стоки.

ІІ. Част втора[9]

Частична предварителна оценка на въздействието

Институция:

Народно събрание на Република България

Нормативен акт:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност

Лице за контакт:

Мартин Димитров, Георги Ганев

Телефон и ел. поща:

02 939 32 40; [email protected]

1. Проблем/проблеми за решаване (принцип на необходимост):

В сила от началото на 2017 г. в българското данъчно законодателство, за първи път е предвидено облекчение, по силата на което при безвъзмездно предоставяне на храни по надлежен ред, които са предназначени за подпомагане на нуждаещите, дължимият данък върху добавената стойност е 0%. Условията, на които трябва да отговаря даряването на храни са детайлно уредени в ЗДДС. Първото по-съществено от тях е хранителната стока, предназначена за безвъзмездно предоставяне да е с маркировка “дарение, не подлежи на продажба”. Другото е свързано с прага, до който едно лице може да дарява хранителни стоки, който е 0.5% от неговия облагаем оборот от продажби на такива стоки за предходната година.

Към момента на приемането на данъчното облекчение през 2017 г. очакванията са то да изиграе ролята на сериозен стимул за даренията на хранителни стоки с наближаващ срок на годност в полза на хранителни банки, чрез които те да достигат до лицата, които имат най-силна нужда от подпомагане. Институтът за пазарна икономика, използвайки данни от 2012-2014 г., прави оценка на потенциалната загуба на приходи от ДДС за бюджета от търговията на дребно при праг за даренията на храни до 0,5% от годишния оборот на всички компании в сектора, които са регистрирани по ДДС, според която тези загуби се движат в границите между незначителните 0,04 – 0,14% от всички приходи от ДДС за периода. При двойно по-висок праг – 1% от годишния оборот, пропуснатите приходи като дял от общите приходи от ДДС отново са оценени като пренебрежимо малки – 0,08 – 0,28%. Експертите от института подчертават, че посочените стойности са силно консервативни и бъдещите загуби от пропуснати приходи в бюджета е много вероятно да са по-ниски от представените[10].

Пет години след влизането в сила на промените в ЗДДС се наблюдава обратна на горните очаквания тенденция на сериозен спад на безвъзмездното предоставяне на храни у нас. По данни на един от операторите на хранителна банка у нас Българска хранителна банка[11], ако през 2016 г. от нея за обслужване на хора в нужда са били получени общо 290 тона годни храни, то през 2017 г. тяхното количество е намаляло на 202 тона, в следващите години то е спаднало допълнително съответно до 156 тона през 2018 г. и 152 тона през 2019 г., през 2020 г. леко се е повишило до около 184 тона, но за 2021 г. количеството на дарените хранителни стоки е паднало до 150 тона. Така, въведеното законодателство през 2017 г. не само, че не е постигнало своите цели и не е изпълнило предназначението си да насърчи хранителното банкиране, но е имало обратен ефект, защото се е оказало, че изискването за маркиране на даряваните храни налага твърде високи разходи (финансови, логистични и други) на дарителите, които по никакъв начин не ги мотивират да даряват и те предпочитат да унищожават тези стоки.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН[12] около 30% (1,3 млрд. тона) от произведените храни в света, предназначени за консумация от човека, се губят на различните етапи от хранителната верига. 28% от световната обработваема земя (1,4 млрд. хектара) се използват за производство на храни, които се пропиляват, а въздействието върху климата на произведените, но неконсумирани храни, възлиза на 3,6 гигатона (Gt) еквивалент на CO₂. Годишните финансови загуби в световен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се изчисляват на 990 млрд. щатски долара, екологичната цена е 700 млрд. щатски долара, а социалната – 900 млрд. щатски долара.

Според проучване на Европейската комисия^[13], в Европейския съюз (ЕС) общото количество на загуби и разхищения на годна за консумация храна, което се губи по цялата хранителна верига, включително и в домакинствата се равнява на 173 кг. на човек годишно без да бъдат отчитани загубите от селскостопанското производство и риболова. Вземайки предвид, че общото количество на произведените храни в ЕС е около 865 кг. на човек^[14], това означава, че 20% от произведените храни се губят. Финансовите разходи за производството на тези неконсумирани храни възлизат на 143 млрд. евро, а количеството използвани суровини на 261 млн. тона. Същевременно тази загуба на храни е довела до генерирането на 170 млн. тона СО_2.

Данните на Националния статистически институт за 2017 г. сочат, че 31,6% от българите не могат да си позволят консумация на месо, пилешко или риба всеки втори ден, както и че повече от половината българи не се хранят пълноценно. Под прага на бедност са били 23,4% от населението на страната, като 29,2% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност.

От гледна точка на жизнения цикъл на продуктите, разхищаването на храни представлява освен пропусната възможност да се изхрани нарастващото световно население и огромен натиск върху околната среда заради използването на природните ресурси като земя, вода и енергия, замърсяването на околната среда и загубата на биологично разнообразие. На фона на обстоятелството, че в света почти един милиард души са недохранени и още един милиард гладуват, и че за производството на неконсумираните храни се използват ценни природни ресурси и се образуват допълнителни емисии на парникови газове, проблемът за предотвратяването и намаляването на загубата и разхищението на храни заема важно място в световния обществен и политически дневен ред. Загубата на храни освен със значителни икономически, социални и екологични последици се свързва и с много важни въпроси от етичен характер, засяга продоволствената сигурност, ефективното използване на обработваемата земя, по-добро управление на природните ресурси и други.

Това е причината още през 2015 г. Общото събрание на ООН, приемайки Целите за устойчиво развитие до 2030 г. да предвиди и цел (12.3), която изисква до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства и да се намалят загубите на храни по веригите на производство и доставка на храни, включително загубите след прибиране на реколтата. Европейският съюз, от своя страна, от тази година въвежда изискването всички предприятия да отчитат какви количества храна са спасили от разхищение и как са опазили околната среда в съответствие със Зелената сделка и превръщането на икономиката в неутрална за климата до 2050 г. [15]

Всичко това са накратко представени основните двигатели на проблемите, чието разрешаване се преследва с оценяваните варианти на действие. Същите няма как да бъдат разрешени в рамките на действащото законодателство чрез промяна в организацията на дейността в отделните бизнес сектори, съответно на функционирането на държавната администрация или чрез въвеждане на нови технологични възможности, т.к. се касае за въведени конкретни данъчни и регулаторни мерки чрез законодателни интервенции.

2. Цели (принципи на субсидиарност и пропорционалност):

Обща цел

Общата цел на оценяваните варианти за разрешаване на идентифицираните проблеми е създаване на облекчена данъчна среда за даряване на хранителни стоки и предоставяне на законови стимули за неговото разгръщане като мярка за подпомагане на повече уязвими групи от българското общество и като подход за справяне с последиците от множеството кризи, на които сме свидетели, едновременно в унисон с Целите за устойчиво развитие на ООН, приоритетите на Зелената сделка и преминаването към зелена икономика на ЕС.

Конкретна цел

Конкретните цели на анализираните варианти са привеждане на действащата национална правна рамка в съответствие с актуалните социално-икономически условия и с развитието на правното регулиране на същата материя на глобално ниво и в ЕС. От една страна се преследва облекчаване на режима по действащото ни данъчно законодателство за бизнеса, в т.ч. микро, малките и средните предприятия, който е склонен да предоставя безвъзмездно храни. От друга страна, оценяваните варианти са насочени към създаване на законови условия за разширяване на обема на даряваните храни от бизнес операторите, склонни да го правят и по този начин за достигане на безвъзмездни храни до повече лица, които имат нужда от такова подпомагане.

Оперативна цел

Премахване на съществуващата регулаторна тежест, налагана от действащия Закон за ДДС, който изисква задължителна маркировка “дарение, не подлежи на продажба” на хранителните стоки, предназначени за дарение. Завишаване на прага, предвиден по действащия ЗДДС, до който икономическите оператори могат да предоставят безвъзмездно храни на годишна база, който се определя като процент от обема на извършените от тях облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната година от 0.5% на 1%.

3. Заинтересовани страни (принципи на предвидимост и откритост):

1. Държавата, в лицето на съответните компетентни институции, като: Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, Министерството на труда и социалната политика; Агенцията за социално подпомагане, Министерството на финансите;

2. Бизнес операторите, които произвеждат, преработват или дистрибутират храна на всички етапи от хранителната верига, както и браншови организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни;

3. Операторите на хранителни банки и лицата, предоставящи социални услуги, свързани с предоставянето на храна;

4. Социално слабите, каквито са лицата от домове за деца и за възрастни хора, лицата живеещи под прага на бедност и други уязвими групи;

5. Българското общество и държавата като цяло, които ще разполагат с усъвършенствана правна уредба на безвъзмездното предоставяне на храни за нуждаещите се, която отговаря на актуалните стандарти и изисквания, зададени от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на ООН, насоките и целите, начертани от Зелената сделка и кръговата икономика на Европейския съюз и други.

4. Варианти на действие. Анализ на въздействията (принципи на обоснованост и стабилност)

Вариант 0 „Без действие“:

Описание:

Този вариант предвижда продължаване на действието на съществуващите разпоредби на ЗДДС, които уреждат изискването за задължителна маркировка на хранителните стоки, предназначени за дарение за социални цели чрез оператори на хранителни банки, както и запазване на прага от 0.5% от извършените от дарителите облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната година, до който бизнесите могат да даряват на годишна база.

Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия:

При запазването на действащата правна уредба не биха могли да се разрешат идентифицираните проблеми и не се очакват положителни икономически, социални, екологични или други специфични въздействия.

Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия:

Отрицателните въздействия при този вариант се свързват с актуалната комбинация на кризи у нас и състоянието, в което се намират или могат да изпаднат социално най-уязвимите групи от българските граждани. В условията на нарастващи цени на енергията и горивата и оттам на постоянно повишаващи се цени на стоките от първа необходимост, по-широк кръг от лица, в сравнение с досегашното положение, могат да изпаднат в невъзможност да покриват своите текущи разходи и в нужда от социално подпомагане. Такова подпомагане, разбирано като директна финансова помощ от държавата невинаги ще е възможно да бъде осигурявано, респективно невинаги ще може да бъде гарантирано за един по-продължителен период от време. Получаването на безплатна храна чрез операторите на хранителни банки би могло да компенсира своевременно и частично подобни дефицити.

Базисният сценарий при избора на нулевия вариант „Без действие“, прогностично конструиран от ОВ, сочи на опасност от проявление на отрицателни икономически въздействия спрямо социално най-уязвимите групи от българското общество, което би могло да ги доведе до изпадане в нужда от подпомагане и до риск от системно недохранване. Това би предизвикало след себе си и отрицателни социални, екологични и други специфични въздействия.

Специфични въздействия:

Въздействия върху малките и средните предприятия

Бизнес операторите, които произвеждат, преработват или дистрибутират храна на всички етапи от хранителната верига, включително микро, малките и средните предприятия, както и операторите на хранителни банки, биха продължили да понасят ненужните регулаторни разходи, в случаите когато планират безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки, налагани им от данъчното законодателство, изискващо специфично маркиране на тези стоки и поставящо им занижен горен праг, до който могат да даряват на годишна основа.

Административна тежест

При избора на оценявания Вариант 0 ще бъдат запазени административната и регулаторната тежест, налагана на българския бизнес, опериращ на различни етапи от хранителната верига и на операторите на хранителни банки, които играят ролята на бариери пред бързото, лесно и разрастващо се даряване на храни за нуждаещите се от подпомагане лица, броят на които, предвид социално-икономическите условия в страната и региона, се очаква да се увеличава.

Вариант 1 „Регулаторна намеса“:

Описание:

Този вариант включва предложение за нормативна промяна във формата на Проект за изменение и допълнение на ЗДДС, с който изискването за поставяне на маркировка „дарение, не подлежи на продажба“ върху хранителните стоки, предназначени за безвъзмездно предоставяне се заменя със задължение за предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до НАП по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП. Втората мярка, включена в проектопредложението е за увеличаване на прага, до който бизнес операторите могат да даряват хранителни стоки на годишна база, който към настоящия момент е 0.5% от облагаемите доставки на храни през предходната година и който се предлага да стане 1%.

Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия:

Непосредствените положителни икономически въздействия ще са за бизнес операторите в сектора на храните, които извършват и планират да извършват безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки, които ще бъдат значително облекчени от административната и регулаторна тежест, налагана им по действащия ЗДДС. Същото е валидно и за операторите на хранителни банки, които ще станат адресати на по-благоприятна правна среда и ще могат да разширят своята дейност по предоставяне на безплатна храна за нуждаещите се от подобно подпомагане. Преките положителни социални въздействия от предлаганите нормативни промени ще са за най-уязвимите групи от българското общество, които имат нужда от помощ. Те ще могат да получат по-широк достъп до безплатни хранителни стоки, предоставяни от операторите на хранителни банки. В средносрочен и дългосрочен план държавата и обществото ще се ползват от положителни въздействия, свързани с постигната по-висока социална ангажираност чрез обхващане на по-широк кръг от хора, нуждаещи се от помощ и ограничаване на риска от изпадане в бедност и от недохранване. Не на последно място, този вариант включва мерки, които гарантират намаляване на вредните емисии в атмосферата и замърсяване на околната среда, защото предвижда оползотворяване на нереализираните храни по предназначение вместо превръщането им в хранителни отпадъци. Последните по действащото европейско и национално законодателство задължително подлежат на някакъв вид третиране, като компостиране, анаеробно разграждане, изгаряне, депониране и други, а всяко от тях е по-замърсяващо и по-малко щадящо околната среда в сравнение с ползването на продуктите по тяхното предназначение – за изхранване от хората.

Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия:

Насърчаването на безвъзмездното предоставяне на храни чрез облекчаване на съпътстващите го регулаторни разходи и повишаването на допустимия годишен праг за предприятията дарители по данъчното законодателство не би могло да се свърже директно с намаляване на постъпленията за държавния бюджет от ДДС на годишна база. Това е така защото замяната на изискването за маркиране на даряваните хранителни стоки с предварително уведомление освен подход за законово облекчение е и мярка за усъвършенстване на контрола при даряването на храни и хранителното банкиране. В този смисъл, освен всичко останало, предлаганите при този вариант промени съдържат следващо по-високо ниво на гаранции срещу заобикаляне и злоупотреби с ДДС. Това означава и гарантиране, че даряваните продукти от икономическите оператори в почти 100% от случаите са такива хранителни стоки, които ако не бъдат предоставени безплатно за нуждаещите се биха били унищожени, при което също не се начислява и внася ДДС. Не се очакват и никакви отрицателни социални или екологични въздействия от предлаганите изменения и допълнения в ЗДДС.

Специфични въздействия:

Въздействия върху малките и средните предприятия

Въздействията върху бизнес операторите, които са микро, малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват или дистрибутират храна на всички етапи от хранителната верига, включително, върху лицата оператори на хранителни банки при този вариант са изцяло положителни. Те биха били облекчени от ненужните регулаторни разходи, в случаите когато извършват дейности по безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки, налагани им от данъчното законодателство, изискващо специфично маркиране на тези стоки и поставящо им занижен горен праг, до който могат да даряват на годишна основа.

Административна тежест

При избора на този вариант ще бъде премахната ненужната административна и регулаторна тежест, налагана на българския бизнес, опериращ на различни етапи от хранителната верига и на операторите на хранителни банки. Изискванията за маркиране на хранителните стоки, предназначени за дарение и ниският праг, до който предприятията могат да даряват годишно играят ролята на сериозни бариери, които не просто не насърчават развитието на даряването на храни за социални цели у нас, а водят до свиване на техните обеми при наличието на реални очаквания за нарастване на нуждите от такава подкрепа на все повече български граждани.

Вариант 2 „ Алтернативи на регулирането“:

Описание:

Този вариант предвижда въвеждането на мерки, алтернативни на правното регулиране, каквито са провеждане на национална кампания, популяризираща важността от това да се предоставят безвъзмездно храни и насърчаваща нужда повече икономически оператори да го правят, както и стимулиране на повече общественополезни организации да се регистрират като оператори на хранителни банки. При него ще бъдат запазени изискванията по действащото данъчно законодателство за задължителна маркировка на хранителните стоки, предназначени за дарение за социални цели чрез оператори на хранителни банки, както и прагът от 0.5% от извършените от дарителите облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната година, до който бизнесите могат да даряват на годишна основа.

Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия:

Със запазването на действащата правна уредба не би могло да се постигне разрешаване на идентифицираните проблеми, свързани с облекчаване на режима за даряване на храни у нас и постигане на значително по-голям обем на безвъзмездно предоставени храни за социално уязвимите групи, а предвид повишаването на цените на енергията и на стоките от първа необходимост у нас очакванията са за поставянето на повече български граждани в риск от изпадане в бедност и от недохранване. От този вариант биха могли да се очакват някакви положителни икономически, социални, екологични и други специфични въздействия, които обаче не биха могли да доведат до пълноценно разрешаване на идентифицираните проблеми и не биха отговорили на променените социално-икономически условия в страната.

Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия:

Отрицателните въздействия при този вариант се свързват с комбинацията от кризи, на която сме свидетели понастоящем. Минималното увеличаване на обема на безвъзмездно предоставяните храни за социални цели крие реален риск за социално уязвимите групи от българското общество, които в условията на нарастващи цени на енергията, горивата и на стоките от първа необходимост могат да се окажат в затруднение при покриването на основните си разходи за живот, в риск от бедност и недохранване и оттам в нужда от подпомагане чрез безплатна храна.

Специфични въздействия:

Въздействия върху малките и средните предприятия

При избора на този вариант няма как да се очаква въздействията върху бизнес операторите, повечето от които са микро, малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват или дистрибутират храна на всички етапи от хранителната верига, включително, върху лицата оператори на хранителни банки да бъдат положителни. Те ще продължат да правят същите регулаторни разходи, в случаите когато извършват дейности по безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки, налагани им от данъчното законодателство, изискващо специфично маркиране на тези стоки, както и да спазват действащия занижен горен праг, до който могат да даряват на годишна основа.

Административна тежест

При избора на този вариант съществуващата административна и регулаторна тежест, налагана на българския бизнес, опериращ на различни етапи от хранителната верига и на операторите на хранителни банки ще бъде запазена. Данните са категорични, че изискванията за маркиране на хранителните стоки, предназначени за дарение и ниският праг, до който предприятията могат да даряват годишно играят ролята на сериозни бариери. Последният 5-годишен период от действието на настоящото законодателство е показал, че вместо да бъде стимулирано и развито хранителното банкиране, като бъде отчетено едно прогресивно ежегодно увеличаване на обема на предоставяните безвъзмездно храни за социални цели у нас, се е случило точно обратното – то се е свило почти на половина. В същото време актуалният социално-икономически контекст в страната и региона сочи на рязка нужда от стимулиране на даряването на храни като мярка за справяне с рисковете от изпадане в бедност и нужда от подпомагане на повече български граждани, която по никакъв начин не налага разходи или не лишава от приходи държавния бюджет.

5. Сравняване на вариантите:

Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска.

		Вариант 0	Вариант 1	Вариант 2
*Ефективност*	Обща цел	3	1	3
	Конкретна цел	3	1	2
	Оперативна цел	3	1	2
*Ефикасност*	Обща цел	3	1	3
	Конкретна цел	3	1	3
	Оперативна цел	3	1	3
*Съгласуваност*	Обща цел	3	1	3
	Конкретна цел	3	1	2
	Оперативна цел	3	1	2

6. Избор на препоръчителен вариант:

Вариант 1 „Регулаторна намеса“.

6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант:

Предпочитаният Вариант 1 „Регулаторна намеса“ ще допринесе за намаляване на административната и регулаторната тежест, налагана на българския бизнес в т.ч. МСП, опериращи на различни етапи от хранителната верига, както и на операторите на хранителни банки. Ще бъдат премахнати сериозни бариери за разширяване на социалната ангажираност и отговорност на бизнеса в този сектор, който ще бъде мотивиран по-често и в повече обеми да предоставя безвъзмездно храни за социални цели. Оттук ще се постигнат и най-важните, преследвани от предлаганите мерки въздействия – социалните, т.к. те ще допринесат за разширяване на обхвата на подпомаганите с безплатна храна лица в нужда. По този начин бизнесът и неправителственият сектор ще споделят с държавата тежестта на икономическите последици от кризите, на които понастоящем сме свидетели.

6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант?

С Вариант 1 се предлага замяна на задължителното маркиране на хранителните стоки, предназначени за дарение за социални цели с предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до НАП по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП. Тя включва основните параметри на самата верига по безвъзмездно предоставяне като: идентификация на дарителите, вид, количество, единична и обща стойност на получените хранителни стоки, идентификация на крайните получатели и вид и количество на предоставените на тях хранителни стоки. Очакванията са чрез този режим значително да се облекчи дейността и на дарителите, и на операторите на хранителни банки, които понастоящем са принудени да покриват значителни разходи за труд, логистика и други, които в определени случаи обезсмислят самото даряване защото по-евтино и по-бързо би било съответните храни да бъдат унищожени вместо да бъдат дарени. Не на последно място, новият ред за предоставяне на информация по електронен път, освен че ще отговаря на съвременните способи за комуникация между данъчни субекти и администрация ще гарантира по-високо ниво на контрол на даряването на храни, предвид очакванията за неговото стимулиране и разширяване, т.к. ще позволи генерирането от приходната агенция на структурирани данни от операторите на хранителни банки, които в относително кратък период след това ще могат да бъдат съпоставена с тези от декларирането и отчитането при безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки от дарителите.

6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант?

6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?

Очакванията относно въздействията на препоръчителния вариант спрямо МСП, които оперират на различни етапи от хранителната верига, както и на операторите на хранителни банки са, че те ще изцяло положителни.

6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант:

…………………………………………………………………..………………………

7. Консултации (принцип на съгласуваност):

Като процедурен етап от изготвянето на частичната предварителна оценка на въздействието са проведени ранни, неформални консултации под формата на сондирания с експерти от Министерството на финансите, Министерството на земеделието, Националната агенция за приходите, Българската хранителна банка, Института за държавата и правото при Българската академия на науките и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?

Предлаганите изменения и допълнения в националната правна уредба, които са част от предпочитания Вариант 1, не произтичат непосредствено от правото на ЕС. Те са напълно съобразени с Насоките на Европейския съюз относно даряването на храна на Европейската комисия[16] и с Резолюцията на Европейския парламент от 16 май 2017 г. относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните (2016/2223(INI)[17]. Според насоките, осигуряването на възможност за проследяване на всички етапи на производството, обработката и разпространението на храни е едно от ключовите задължения, наложени на стопанските субекти в областта на храните по силата на общото законодателство в тази сфера, като целта е да се защитят потребителите от рискове, свързани с веригата за доставка на храни, и да се осигури безопасност на храните. Дарителите на храни – стопански субекти, са длъжни да създадат система за проследяване, независимо дали храните се пускат на пазара с цел продажба, или се предоставят безвъзмездно на организации за преразпределяне и/или благотворителност. Европейският парламент в своята резолюция призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане на цел за намаляване на хранителните отпадъци на Съюза с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г. спрямо базовата линия за 2014 г.

Предложенията отговарят и на Плана за действие на ЕС за кръгова икономика^[18], в който Европейската комисия е определила като приоритети по-ефективното използване на ресурсите от ЕС и неговите държави членки и предприемането на действия за справяне с неотложната необходимост за намаляване на загубата и разхищението на храни. Предложените от Европейската комисия действия включват, наред с всичко останало, предприемането на мерки за изясняване на законодателството на ЕС относно отпадъците, храните и фуражите и улесняване на даряването на храни на хранителни банки и благотворителни организации. Същите са в унисон и с програмата за Европа с нулеви отпадъци[19]. Предлаганите изменения и допълнения са в съответствие и с Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменена с директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., съгласно която всяка държава членка трябва да разработи и приеме програма за предотвратяване образуването на хранителни отпадъци[20]. Те са съобразени с Препоръките за действие за предотвратяване на разхищението на храни от 2019 г.[21], разработени от Платформата на ЕС относно загубите и разхищението на храни, обединяваща държавите членки на ЕС и всички заинтересовани страни и с Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни 2021 – 2026 г.[22].

9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици?

10. Приложения:

…………………………………………………………………..………………………

11. Информационни източници:

1. Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите;

2. Д-р Ралица Ранкова – главен експерт, Министерство на земеделието;

3. Георги Арнаудов – заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, Росен Иванов, Раймунда Овчарова, Малина Панайотова и Таня Атанасова-Дренска – Централно управление на Национална агенция за приходите;

4. Цанка Миланова – изпълнителен директор, Българска хранителна банка;

5. Център за оценка на въздействието на законодателството.

Вносители:

[1] Разхищение на храни е явление, което се случва в резултат от поведението на потребителите, а именно в следствие на осъзнато взето решение за изхвърляне на храната. Същото е дефинирано като понятие в Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 – 2026 г.): https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/nacionalna-programa-za-predotvratyavane-i-namalyavane-na-zagubat/.

[2] https://www.bgfoodbank.org/bg/.

[3] Източник: Българска хранителна банка.

[4] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика, COM(2015) 641 final.

[5] Съобщение на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398).

[6] https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/03/04/eu_platform_recommendations_2019.docx.

[7] https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/nacionalna-programa-za-predotvratyavane-i-namalyavane-na-zagubat/.

[8] Тази част от оценката е изготвена в съответствие с основното изискване на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

[9] Тази част от оценката е съобразена с разпоредбата на чл. 70, ал. 3 in fine от действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, според която при изготвянето на оценка на въздействието се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.), който гласи: „Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност“.

[10] Източник: Оценка на данъчните ефекти от освобождаването от ДДС на даренията на храни, Институт за пазарна икономика, октомври, 2016 г.

[11] https://www.bgfoodbank.org/bg/.

[12] Доклад на ФАО „Отпечатъкът от разхищението на храни – въздействие върху природните ресурси“ (Организацията на ООН по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization: Food wastage footprint – Impacts on natural resources) (2013 г.).

[13] Изчисления относно нивата на хранителните отпадъци в Европейския съюз, FUSIONS (март 2016 г.): http://www.eufusions.org/phocadownload/Publications/Estimates%20of%20European%20food%20waste%20levels.pdf.

[14] http://faostat3.fao.org/download/FB/FBS/E.

[15] Източник: Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни 2021 – 2026 г.

[16] 2017/C 361/01.

[17] 2018/C 307/03.

[18] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика, COM(2015) 641 final.

[19] Съобщение на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398).

[20] OB L 150, 14.6.2018 г.

[21] https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/03/04/eu_platform_recommendations_2019.docx.

[22] https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/nacionalna-programa-za-predotvratyavane-i-namalyavane-na-zagubat/.

Накратко:

С предлаганите изменения и допълнения се цели облекчаване на изискванията на данъчното законодателство при безвъзмездно предоставяне на храни и по-специално тези по Закона за ДДС чрез замяната на задължението за маркиране на хранителните стоки с надписа "дарение, не подлежи на продажба" с такова за предоставяне на информация от операторите на хранителни банки до НАП по електронен път, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП. Тя включва основните параметри на самата верига по безвъзмездно предоставяне като: идентификация на дарителите, вид, количество, единична и обща стойност на получените хранителни стоки, идентификация на крайните получатели и вид и количество на предоставените на тях хранителни стоки.

Защо е важно:

През 2017 г. в България е направена първата крачка, насочена към създаването на благоприятна регулаторната среда за даряването на храни като ключова мярка, целяща ограничаване на загубата и разхищението на хранителни стоки. Преди това в един продължителен период от време у нас не съществуват никакви стимули за безвъзмездно предоставяне на храни за социални цели. Напротив налице е правен парадокс, при който от икономическите оператори се изисква за всеки килограм дарена храна да заплащат 20% данък върху добавената стойност (ДДС), а в случаите на унищожаването на същата храна данъкът не се дължи.