Мартин Димитров: Данъците не трябва да се повишават

24 април 2023, понеделник Facebook Twitter Viber

Заложеният от служебния кабинет бюджетен дефицит в рамките на 6.4% може да бъде значително по-нисък. Това заяви в ефира на bTV народният представител от ПП-ДБ Мартин Димитров и подчерта, че сметките на Министерството на финансите подлежат на корекция. “Сметката в бюджета е надписана и много от нещата в него подлежат на корекция. Данъците не трябва да се повишават по никой начин”, каза още Димитров. Той добави, че една от най-важните задачи пред настоящия парламент е приемането на Закона за бюджета, чийто дефицит трябва да остане до 3%. 

Според председателя на бюджетната комисия в предишното 48-о Народно събрание служебното правителство и президентът са навредили на публичния и финансов имидж на страната. Той подчерта, че изявлението за предстоящ фалит на държавата отпреди месец е безпрецедентно в най-новата история на България. “Можеше да се проведат консултации между Министерството на финансите и водещите политически партии, за да установим къде са резервите. Вместо това, служебното правителство внася проектобюджет със заложен висок дефицит, което е в ущърб на финансовия имидж на държавата”, заяви Димитров.

Народният представител каза още, че позициите на ГЕРБ, представени в дебата от Теменужка Петкова, звучат като адвокатстване на служебното правителство за допуснатите грешки в сметките. Според него правителството на Гълъб Донев е могло да вземе решение, с което да вкара 100% от дивидента в бюджета, като по този начин дефицитът веднага би паднал. “Парламентът трябва много внимателно да прегледа тази надписана сметка. Служебният кабинет е все по-голям проблем за България”, заключи Димитров.

Ето и част от експертната позиция на още представители на “Демократична България”:

• Заложените за 2023 година приходи от корпоративен данък не впечатляват с изключителен ръст, което е неубедително на фона на предложението за въвеждане на данък „свръхпечалба“. Ако има потенциал за приходи от този данък, би следвало приходите от корпоративния данък да са по-високи.
• Въпреки големия ръст на възнагражденията през 2022 година, не са заложени големи ръстове на приходите от данъци върху доходите на физическите лица и от социално и здравно осигуряване.
• Приходите от ДДС забавят ръста си наполовина (2022 г. ръстът е около 2,3 млрд., докато 2023 г. е около 1 млрд.). Вероятно това е следствие от забавения икономически растеж, но въпреки това изглеждат подценени на фона на продължаващата висока инфлация.
• Приходите от доходи от собственост по всяка вероятност намаляват заради очаквания спад на приходите от държавната енергетика.
• Разходите за бойни самолети имат голям ефект на касова основа в момента на извършването им, но се отчитат на начислена основа за период от няколко години. Същото ще важи и за разходите по ПВУ, въпреки че не е пояснено в мотивите към бюджета. Това ще има значителен ефект върху размера на дефицита на начислена основа за 2023 г. и това е от значение за Маастрихтските критерии за еврозоната.
• Ръст в разходите по поддръжката на пътната инфраструктура вероятно са причината за големия ръст на разходите в категория „издръжка“.