В България около 30% от общата добавена стойност се формира от икономически сектори и дейности, развиващи се на основата на природни ресурси. Същевременно българската икономика е най-ресурсоемка и с най-високи емисии на парникови газове в ЕС – изразходва 6,5 пъти повече суровини за производство и отделя 3,5 пъти повече емисии на единица БВП от средния в ЕС. Използваните производствени технологии в страната генерират 420 кг отпадъци за производството на 1000 евро, сравнено с едва 66 кг средно за ЕС. Високата ресурсна неефективност е едно от най-значимите препятствия пред конкурентоспособността на икономиката, като същевременно възпрепятства и устойчивото развитие.
Растящата нужда от суровини – минерали, метали и естествени материали е характерна за всяка развиваща се икономика. 90% от необходимите за развитието на европейската икономика суровини обаче се произвеждат извън ЕС, особено т.нар. „критични суровини“, което е заплаха за стратегическата автономия на Съюза.
За осигуряване на суровините за така необходимите за ключови за зеления преход сфери, като ВЕИ, електромобилност и цифровизация, България, в рамките на общите усилия на страните от ЕС, трябва да въведе прилагането на стратегията Нулеви отпадъци и да:
- осигури пълна прозрачност на концесиите, включително на договорите за търсене и/или проучване за концесия, административните преписки по концесията, доказателствата за извършените плащания и документите във връзка с извършените проверки;
- промени процедурите за лицензиране на добива на суровини, като гарантира спазването на закона и извличането им по приемлив от техническа, икономическа, социална и екологична гледна точка начин;
- предприеме мерки за повишаване на разбирането на ползите и одобрението сред местното население на проекти за добив на суровини;
- гарантира задължително съгласуване с местните общности, включително чрез допитвания по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Намаляването на външните зависимости и натиска върху околната среда трябва да се търси и с намаляване на употребата, повторно използване и рециклиране на материалите – основните стълбове на кръговата икономика. Делът на депонираните битови отпадъци в България остава много висок – 62%, което е около 2,5 пъти повече от средната за ЕС стойност – 23,5%. Делът на рециклираните битови отпадъци от 34,6% също изостава от средната за ЕС стойност 46,4%. Нормата на вторично използване на материалите в българската икономика възлиза на едва 4,3%, като и този показател е значително под средната стойност за ЕС, достигаща 11,7%. Постигането на приетите от Европейския парламент амбициозни цели – до 2035 г. рециклираните отпадъците да достигнат 65%, а депонираните – 10%, остава сериозно предизвикателство, което изисква значителни инвестиции и усилия от всички участници в посока:
- Изграждане на модерна система за сметосъбиране и устойчиво управление на отпадъците (вкл. приемане на стратегията Нулеви отпадъци там, където е подходящо), съобразена с принципите на кръговата икономика и възприетата в ЕС йерархия за управление на отпадъците.;
- Безкомпромисна борба с нерегламентираното изхвърляне и незаконно депониране на отпадъци;
- Стимулиране на компаниите, пряко ангажирани с разработване и прилагане на технологии за чисти ресурси и съхраняване на енергия, както и на тези, използващи рециклирани продукти като суровини;
- Стимулиране на компании от всички индустрии, с фокус върху малките и средните предприятия, за включване в кръговата икономика и извършване на промени на всички възможни нива във веригите им за създаване на стойност за намаляване на екологичния им отпечатък чрез:
- подобряване на енергийната и ресурсната им ефективност и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници;
- заместване на първичните суровини с вторични рециклирани;
- въвеждане на оценка на жизнения цикъл на продуктите и интелигентен/кръгов екодизайн;
- участие в различни форми на индустриална симбиоза – продуктите на едните са суровини за другите.
- Стимулиране на сертифицирането по системи за управление на околната среда;
- Стимулиране на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление – предотвратяване на образуването на отпадъци чрез разделно събиране, обратно изкупуване, ремонт и повторната употреба, споделена употреба и ползване на услуги, вместо притежаване на продукти;
- Подпомагане на образователната система на всички нива за създаването на кадри за безвъглеродната икономика;
- Развитие на научната и развойната дейност в областта на екодизайна и чистите технологии и тясното им обвързване с икономиката;
- Въвеждане на задължителна оценка на жизнения цикъл за допускане на продукти и услуги до пазара;
- Прилагане на механизми за реално включване в процеса на планиране и взимане на решения за изпълнението на Европейския зелен пакт в България не само на институциите, но и на всички заинтересовани страни – бизнеса, неправителствените и гражданските организации, научните среди и университетите, местните общности, синдикатите и активните граждани, особено в силно засегнатите от прехода региони;
- Засилване отговорността на организации, оползотворяващи опаковки. Въвеждане на депозитна система за някои видове опаковки;
- Прилагане на Съобразяване на новата система на сметосъбиране със следните принципи:
- Разделно събиране при източника и недопускане на смесването на потоците на рециклируемите с биоразградимите и другите отпадъци;
- Премахване на анонимността – поетапно премахване на общите контейнери и преминаване към индивидуални съдове за смет или други индивидуализиращи домашните отпадъци методи;
- Замърсителят плаща – ефективно въвеждане на принципа на определяне на такса „битови отпадъци“ за всяко домакинство и за всяко юридическо лице на базата на количеството реално генерирани отпадъци. Изграждане на система за регистриране на количествата разделно събрани отпадъци и диференциране на такса смет – намаляване за разделно събиращите, както и други стимули;
- Поощряване на домакинствата за устойчивото потребление и намаляването на разхищението на ресурси, особено на храни, дрехи, обувки, както и на разделното събиране на отпадъци в домовете.