Свобода и гражданско участие

В 45-ото Народно събрание предложихме законодателни промени, с които да се реши проблемът с адресната регистрация в България на българите, живеещи в чужбина. Затова изложихме по-практично и концептуално по-правилно решение, а именно: 

  • Предоставяне на възможност за електронна комуникация между органите на държавната власт и органите на местното самоуправление и гражданите;
  • Възможност за избор на област за служебна регистрация при липса на постоянен и настоящ адрес;
  • Проект за промени в Закона за гражданската регистрация, който да облекчи процедурата по адресната регистрация на живеещите зад граница българи.

В следващия парламент ще продължим да работим за развитие на активното гражданско общество. Ще предлагаме мерки, които ще улеснят упражняването на конституционното право на избор и на гражданска инициатива на всички български граждани. Това ще намали относителния дял на контролирания вот, ще повиши легитимността и отчетността на избраните представители и органи.

Проектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация – тук.

Ето и програмата на “Демократична България” в сектор “Свобода и справедливост”:

В нашето схващане свободата и гражданското участие се материализират конкретно в реалната възможност на всички български граждани да участват и да се ангажират активно в политическите и управленските процеси. 

По-свободното гражданско участие в управлението на страната ще доведе до преминаването от фасадна към функционираща демокрация, която е гаранция не само за овластяване на гражданско общество, но и за просперитета ни като нация.

Гражданското участие е условие за възпроизводство на най-важния капитал – активното гражданско общество. Гражданският патриотизъм, основна ценност, която поддържаме, ни кара да изискваме реално политическо представителство за всички български граждани, включително живеещите извън пределите на България в момента.

Предложените мерки целят да улеснят упражняването на конституционното право на избор и на гражданска инициатива на всички български граждани. Това ще намали относителния дял на контролирания вот, ще повиши легитимността и отчетността на избраните представители и органи. 

Ето защо ние се стремим към утвърждаване на добронамерена и ефективна институционална среда, която да възпроизвежда този най-важен капитал – активното гражданско общество.      За нас е от ключово значение да върнем възможността за по-активното участие на гражданите във всички нива на политическите и управленските процеси и с това да повишим доверието и легитимността на институциите и управлението на държавата. 

Контекст и анализ

Днес българската държава не е ангажирана с този приоритет и това е повече от тревожно (знаем, че единствено тоталитарните държави абдикират от ролята си да предоставят достъп на гражданите си до участие в политическите процеси). Като резултат от това формалната, но всъщност неефективно предоставена възможност за участие в политическите процеси води до намалена гражданска активност и с това намалява легитимността на държавните органи и политическото управление на страната. Подобно управление ни доближава до авторитарните режими и отчуждава гражданите от управлението на страната.      Свидетели сме на:

  • Непрозрачност, безотчетност и погазване на принципите на разделение на властите и демокрация, които унищожават доверието на гражданите в управлението и ги отчуждават от него;
  • Институционална среда, която функционира неефективно и блокиращо по отношение на гражданското участие.      

Безогледното погазване на принципите на законност и демокрация, безотчетността на институциите водят до едни от най-ниските нива на доверие в националните институции в рамките на Европейския съюз. Избирателната активност в България е една от най-ниските в ЕС. Това звучи парадоксално на фона на въвеждането на теория на задължително гласуване, но напълно в съзвучие с продължаващите усилия да се затрудни участието на гражданите в политическите процеси, включително в изборите. България е една от малкото страни, в които няма алтернативни методи на гласуване отвъд личното присъствено гласуване. 

Основни проблеми

  • Погазване на принципите на разделение на властите, законност и демокрация; 
  • Безотчетност на институциите и ограничен достъп до публична информация за тяхната работа, включително и поради липса на дигитализация; 
  • Затруднено участие на гражданите в политическите процеси и липса на гарантирани възможности за упражняване на правата им; 
  • Тромавост, усложненост на процедурите и пречки за гражданско участие в политическите процеси, особено по отношение на законодателния процес; 
  • Липса на ефективна, независима и компетентна изборна администрация;
  • Липса на механизми за ефективно представителство на българските граждани зад граница; 
  • Отхвърляне на гражданските организации като партньор и коректив на властите.

Инициативи за промяна

Свързани с осигуряване на възможност за активно участие на гражданите в политическите процеси 

  • Отваряне на законодателния процес и съобразяването му с дневния ред на гражданското общество чрез възможност за пряко иницииране на законопроекти от гражданите;
  • Улеснени изисквания за иницииране на референдуми и въвеждане на валидни онлайн петиции и граждански инициативи;
  • Въвеждане на гражданско образование за всички възрасти;
  • Приобщаване и ефективно включване на българските граждани зад граница към държавния и обществено- политическия живот в България; 
  • Ефективен диалог и включване на заинтересованите граждани и техните организации на всички фази на планиране и изготвяне на стратегически и нормативни документи на основата на електронното управление;
  • Ефективно партньорство с гражданите и техните организации в процеса на прилагане на политики като например социални дейности, образование, околна среда, здравеопазване и други;      
  • Поощряване на сдружаването на гражданите и на доброволните инициативи, ефективни данъчни облекчения за дарителство за организации в обществена полза.

Предоставяне на реална възможност за политическо представителство на всеки български гражданин 

  • Създаване на избирателен район “Чужбина”. 
  • Създаване на избираем национален съвет на българите по света.

Осигуряване на улеснения и безпрепятствено упражняване на избирателните права

  • Въвеждане на дистанционно електронно гласуване и гласуване по пощата.
  • Създаване на професионална, неутрална и ефективна изборна администрация и регионални преброителни центрове за гласуването с хартиени бюлетини.

Подобрена отчетност на властта 

  • Възможност за парламентарната опозиция да създава анкетни комисии и да провежда парламентарни разследвания.

Очакваме тези инициативи да доведат до:

  • Овластяване на гражданското общество чрез активното му въвличане във всички нива на политическото управление на страната;
  • Повишена избирателна активност и произтичащи от това намалено влияние на контролирания вот и повишена легитимност на държавното управление; 
  • Повишаване на доверието към държавните институции.

Краткосрочни мерки

  • Въвеждане на дистанционно електронно гласуване и гласуване по пощата, които разширяват възможностите за участие в политическия и изборния процес на българите, живеещи в България или извън нея, включително и при извънредни ситуации като настоящата пандемия;
  • Конкретни стъпки по създаване на избирателния район “Чужбина”, който да предпази от изкривяване на вота на избирателните райони в страната и да осигури на сънародниците ни зад граница прилагане на конституционното им право на представителство, както и правото на преференциално гласуване; 
  • Възможност за парламентарната опозиция да създава анкетни комисии и да провежда парламентарни разследвания независимо от волята на мнозинството чрез промени в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.

Средносрочни мерки

  • Гражданите да могат да инициират пряко законопроекти, които да се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народни представители и Министерския съвет. Така законодателният процес би бил истински отворен и съобразен с дневния ред на гражданското общество;
  • Подкрепа и разширяване на гражданското участие чрез въвеждане на валидни онлайн петиции и граждански инициативи, включително по-улеснени изисквания за иницииране на референдуми;
  • Създаване на професионална изборна администрация, която да е политически неутрална и да има капацитета да прилага ефективно изборното законодателство и технологии. Създаване на регионални преброителни центрове за гласуването с хартиени бюлетини.

Дългосрочни мерки

  • Повишаване на легитимността и отчетността на избраните органи чрез намаляване на относителния дял на контролирания вот;
  • Повишаване на гражданското участие и активност на избори, както и в обществено-политическия живот като цяло, включително чрез гражданско образование за всички възрасти;
  • Създаване на национален съвет и мрежа от обществени съвети към дипломатическите ни представителства като консултативни органи на обществени начала, съставени от граждани избрани от общностите ни зад граница (успоредно с провеждането на избори за национални институции);

Разгледайте програмата по подсектори

Основни сектори в програмата

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK