Зад оптимистичните твърдения за това как газопроводът „Турски поток“ ще мине през България, се крие намерението да се похарчат минимум 2.6 милиарда лева, а вероятно значително повече (най-малкото, защото тази цена е без ДДС), за нова газова инфраструктура, която да улесни евентуалния износ на руски газ през българска територия, без никакви гаранции за българския приход от този огромен разход. Правителството се скри зад решение на Парламента чрез промяна на Енергийната стратегия,  за да не носи отговорност за бъдещите икономически щети.

Твърденията как България щяла да спечели 4.35 млрд. лв. са напълно безпочвени и включват невероятен сценарий, при който и старата тръба от Русия, и евентуалната нова от Турция, работят непрекъснато на пълен капацитет. Ако управляващите допуснат този разход, най-вероятно ще се повтори историята с разходите за АЕЦ „Белене“. Пишем двойка по счетоводство и икономическа логика на министър Теменужка Петкова.

Сега е време за задълбочен обществен дебат, който да изясни тъмните петна около проекта:

  1. Има огромна опасност България да е на загуба. Властта трябва да представи конкретни сметки за паричните потоци и нетната настояща стойност, а не само общи суми, които не е ясно как се получават.
  2. Съществува реален риск крайният резултат да е натрупването на сериозни загуби от български държавни компании, и това да се използва от Москва за придобиване на собственост върху преносната инфраструктура (дълг срещу собственост).
  3. ЕК защитава далеч по-добре българските интереси от нашето правителство. Поради това е логично Комисията да бъде поканена и за участие в целия преговорен процес. Трябва да се защитят приходите от транзит и да се изяснят лицата, които са се съгласили да подпишат клауза за арбитраж пред Московски съд. Подобно деяние не може да остане без последствия. Има сигнали, че българското правителство е на път да загуби значителна част от приходите от транзит.
  4. Задължително следва да се осигури публичност на всички документи и отказ от търговска тайна, поради надделяващ обществен интерес. Достатъчно основание за това е фактът, че цената на газа формира около 70% от цената на парното.
  5. Трябва да е категорично ясно ще има ли запазен капацитет за трети страни, с което да се гарантира конкуренцията, както и какви ще са правилата за достъп до преносната мрежа, или отново става въпрос за руски монопол.  
  6. Правителството трябва да предприеме спешни мерки за довършване на интерконектора с Гърция и да поеме инициативата за пълно отваряне и либерализиране на регионалния газов пазар в Югоизточна Европа. Интерконекторът е и възможност за достъп до втечнен природен газ. Това е най-разумният начин за създаване на повече конкуренция и съответно по-добри цени.

От Демократична България предупреждаваме, че има съществена опасност този проект да се превърне в поредното мега източване на държавния бюджет, и България да продължи да бъде зависима от доставките на газ от един източник. Идеята за строеж на газов хъб в България предизвиква откровени подигравки сред нашите енергийни партньори, поради това че хъб не се строи – той се създава на основата на отворени ликвидни пазари от търговци, които имат доверие помежду си и искат да търгуват един с друг.

Настояваме правителството да защити българския национален интерес, който е конкуренция и истински пазар за по-добри цени на газа и парното, а не включване в руски геостратегически игри.

11 Декември 2018, Вторник